— Фоли.
— Ръсел е. Можеш ли да се отбиеш при мен за малко?
— Тръгвам веднага — отвърна главният агент. — Какво има, Майк? — попита той, влизайки през вратата.
Ръсел му показа папката.
— Само по три копия с това. За нас, за Ленгли и за Форт Мийд. Искаш сигурност, човече, ето ти сигурност. Само гледай съобщенията да са по-кратки, че от тия гадости може да ми се качи кръвното.
— Дадено, Майк. Срам и резил, че няма по-лесен начин.
— Все някой ден ще се намери. Не може да няма начин да се направи с компютър — все пак кодът може да се качи на дискета. Ще напиша нещо по въпроса до Форт Мийд — каза Ръсел. — Това чудо може да ти кръстоса погледа.
„По-добре твоя, отколкото моя“ — помисли си Фоли, но нямаше как да го изрече на глас.
— Добре, малко по-късно днес ще има нещо за теб.
— Слушам — кимна Ръсел.
Не бе нужно да добавя, че първо ще го шифрова с КХ-7, а след това и с еднократния код. Надяваше се Иван да прехване сигнала и да възложи на своите хора да го разшифроват. Само като си представяше какъв зор ще видят тия копелета, му идеше да се въргаля от смях. Така да бъде, ще даде възможност на математиците им от световна класа да си поблъскат главите.
Но нямаше нищо сигурно. Ако КГБ беше успял да сложи бръмбари в сградата, те се захранваха не с вътрешни батерии, а чрез микровълни, излъчвани от „Света Богородица Микрочипская“ на отсрещната страна на улицата. Той имаше два постоянни екипа от експерти, които проверяваха посолството за неидентифицирани радиосигнали. Често те откриваха по някое подслушвателно устройство в стените. За последен път това се бе случило преди двайсет месеца. Сега те твърдяха, че посолството е чисто. Но никой не вярваше. Иван бе твърде умен. Ръсел се чудеше понякога как Фоли успява да запази самоличността си в тайна, но това си бе негов проблем. Сигурността на комуникациите му бе достатъчно тежка задача.
Обратно в кабинета си Фоли нахвърли текста на следващото си съобщение до Ленгли, стараейки се да е възможно най-кратко, за да е по-лесно за Ръсел. То със сигурност щеше да отвори очите на някои хора на Седмия етаж. Надяваше се британците да не са споделили още идеята с Вашингтон. Щяха да я сметнат за неуместна, а високопоставените служители навсякъде се цупеха на нещата, които излизаха извън клишетата. Понякога времето не позволяваше всичко да се придвижи по каналния ред, а освен това той бе главен агент и се очакваше понякога да проявява инициативност.
А заедно с инициативността може би и малко перчене.
Фоли погледна часовника си. Беше с най-червената вратовръзка. Оставаха час и половина преди да вземе метрото към къщи. Той непременно трябваше да се засече със Заека. Вътрешно гласче подсказваше на Фоли да ускори операцията БЕАТРИКС, доколкото бе възможно. Дали защото Заекът бе в опасност или по друга причина, той не бе сигурен, но Фоли знаеше, че трябва да се довери на инстинкта си.
Глава 21
ВАКАНЦИЯ
Не беше никак лесно наистина човек да хване подходящия влак в едно метро. Но Заекът и Фоли се възползаха от нечовешки ефективния начин, по който функционираше то в Москва — може би единственото нещо в съветската система, работещо както трябва. А най-забележителното бе, че влаковете се движеха по разписание, по-редовно и от изгревите на слънцето, само че по-начесто. Фоли остави съобщението си в ръцете на Ръсел, облече си шлифера и излезе от посолството в точния момент, извървя обичайното разстояние и се озова на перона по същото време, след което се обърна, за да провери часа върху часовника, който висеше от тавана. Да, отново успя да стигне навреме. Влакът спря веднага след като предишният потегли, и Фоли се качи в обичайния вагон, огледа се и забеляза, че Заекът е там. Фоли разгърна вестника си. Разкопчаният шлифер падаше свободно върху раменете му.
Зайцев се изненада, като видя червената вратовръзка, но не можеше да се оплаче. Както и досега, той си проправи път в съответната посока.
„Действията ни сякаш са се автоматизирали“, помисли си главният агент. Той усети как ръката внимателно се вмъква в джоба му и след това как се измъква. Надяваше се никой да не е забелязал. За Фоли бе безопасно, но за Заека — определено не, колкото и ловко да действаше. Присъстващите във вагона — някои от лицата им дори бе запомнил — можеше да са хора от Второ главно управление. Не бе изключено да го следят, използвайки различни екипи. Това би било умна тактика от страна на опозицията, намаляваща възможността той да ги забележи.