— Много добре — отвърна Нолън, след като се събуди. — Предупреди ги да не пипат трупа, да не докосват нищо. Погрижи се да разберат, че не трябва дори да го докосват.
— Слушам, сър — отговори сержантът. — Ще предам заповедта ви.
Патрик Нолън се опита да заспи отново, докато подсъзнанието му не преставаше да се чуди за какъв дявол й трябваше на Сикрет Сървис изпечен човешки труп.
Любопитството го гризеше, макар цялата тая история да бе доста противна — дотолкова, че не можа да заспи най-малко двайсет минути. Накрая все пак се унесе.
Съобщенията прелитаха през Атлантика до Източна Европа и обратно през цялата нощ. Те се обработваха от свързочниците в различните посолства. Нископлатени и претоварени с работа служители, но на практика единствените, на които се разчиташе да изпращат най-деликатната информация от източника до крайния потребител, а следователно и единствените, които имаха достъп до нея. Това бяха също хората, към които враговете проявяваха най-голям интерес. И по таза причина те бяха и най-наблюдаваните от всички служители било в централите, било в отделните посолства, без при това да получават никаква компенсация за неудобствата, които бяха принудени да търпят. Както и да е, та благодарение на тези често подценявани служители съобщенията се озоваваха на нужното бюро.
Един от получателите бе Найджъл Хейдок, при когото пристигна най-важното от сутрешните съобщения, тъй като той засега бе единственият, запознат в подробности с операция БЕАТРИКС. Телеграмата се получи в кабинета му, където работеше под прикритието на търговски аташе към посолството на Нейно британско величество на западния бряг на река Москва.
Хейдок закусваше в посолството, тъй като жена му бе в напреднала бременност и той смяташе за неуместно да я кара да му приготвя закуската. Освен това Найджъл смяташе, че тя трябва да се наспива добре, за да се подготви за безсънните нощи, които я очакваха, след като се роди малкият разбойник. И така той седеше на бюрото си, пиеше сутрешния си чай и хапваше кифла с масло, когато пристигна телеграмата от Лондон.
— По дяволите — изсумтя Найджъл и след това се замисли.
Идеята на американците да разиграят операцията „КЪЛЦАНО МЕСО“ беше наистина блестяща — гадна и мръсна, но блестяща. А и по всичко личеше, че сър Базил се е вързал здраво. Този дърт мошеник Базил много си падаше по такива изпълнения. Настоящият шеф бе почитател на старата школа и обожаваше заплетените операции. „Прекалената му интелигентност може да стане причина да го свалят от поста му някой ден — мислеше си Хейдок, — но начинът, по който се перчи, е възхитителен.“ Значи, Заекът отиваше в Будапеща, откъдето трябваше да се уреди да избяга…
Анди Хъдсън предпочиташе за закуска кафе, яйца с бекон, пържени домати и препечен хляб.
— Дяволски хитро — каза той на висок глас.
Със своята дързост операцията много допадаше на авантюристичния му нрав. Значи, трябваше да вмъкнат тайно в Унгария три трупа — на мъж, жена и момиченце. Не беше прекалено трудно, но трябваше да внимава да не се провали, ако искаше да получи повишение в бъдеще. Сикрет Сървис бе единствената правителствена служба във Великобритания, която при успех възнаграждаваше щедро своите служители, но тежко на онзи, който се издънеше. В Сенчъри Хаус нямаше профсъюз да защитава работните пчелички. Той обаче бе наясно с това, когато постъпи на работа. Нямаше да му отнемат пенсията, разбира се, ако успееше да натрупа достатъчно трудов стаж. Тази операция не бе от калибъра на Световната купа, по-скоро можеше да се оприличи на вкарването на победния гол за „Арсенал“ срещу „Манчестър Юнайтед“ на стадион „Уембли“.
Първата му задача за деня бе да провери презграничните си контакти, които според него бяха напълно надеждни. Той бе хвърлил много сили да ги създаде, а и вече ги бе използвал. Но се налагаше отново да ги провери. Дали да се свърже и с агентите си от унгарската държавна сигурност? — чудеше се той. Каква щеше да е ползата от това? Щеше да разбере дали унгарската тайна полиция е на крак и дали души наоколо. Ако се окажеше, че е така, Заекът нямаше да отпътува от Москва. Информацията, която очакваха от него, бе много важна за сложната операция, която ЦРУ беше замислило да изпълни с помощта на СИС, а КГБ не се шегуваше, така че всичко трябваше да се провери много съвестно. В шпионската работа другата страна винаги бе непредвидима. Хората с малко по-различни виждания бяха твърде много, затова всеки се стремеше да действа самостоятелно. Не, унгарската държавна сигурност едва ли знаеше много, ако въобще знаеше нещо. КГБ нямаше доверие в никого и предпочиташе да действа на тъмно, особено когато работата опираше до оръжие.