— Ще се чувствам по-сигурна, ако Джак Камър го оперираше, но би трябвало и там да имат добри хирурзи. Във всеки голям град ги има. В университета в Падуа се намира един от най-старите медицински факултети в света. Техните офталмолози са добри, колкото в „Хопкинс“. Не може да нямат светила и в общата хирургия. За мен обаче Джак е най-добрият. — Джон Майкъл Камър беше завеждащ хирургическото отделение в „Хопкинс“, декан на престижния институт „Холстед“ и дяволски добър със скалпела. Кети беше близка с него. Джак се бе срещал няколко пъти с него на благотворителни прояви и се бе впечатлил от изящните му маниери, но не беше лекар и не можеше да прецени професионалните му качества. — Най-доброто в случая е директно третиране на огнестрелната рана, освен ако не е засегнат черният дроб или далакът. Най-сериозният проблем е кръвоизливът. Ако са го закарали навреме и ако хирургът си знае работата, шансовете му да оживее са реални. Ако не е разкъсан далакът и ако черният дроб не е раздробен. Гледах кадрите по телевизията. Сърцето не беше улучено. Раната беше отдясно. По мое мнение възможността да се възстанови е повече от петдесет на петдесет. Вярно, че не е в първа младост, но опитен хирургически екип понякога върши чудеса, стига да са го закарали навреме.
Тя си замълча за ужасяващите травми, които куршумът може да причини, ако рикошира в ребрата и се отклони в непредвидима посока. Възможни бяха поражения на най-различни места в организма. На практика бе абсурдно да се постави точна диагноза и да се препоръча лечение въз основа на видяното в петсекунден телевизионен репортаж. Шансовете на папата да оживее бяха повече от петдесет на петдесет, но на надбягванията в Кентъки конят на пето място в списъка победи фаворита и спечели състезанието.
— Благодаря, скъпа. Ще ти разкажа повече, като се прибера. Прегърни децата от мен.
— Струваш ми се уморен — каза тя.
— Наистина съм уморен, маце. Изкарах два доста напрегнати дни. — А и не се очертава работите да утихнат. — Чао засега.
— Обичам те, Джак — напомни му тя.
— И аз те обичам, скъпа. Благодаря ти.
Райън почака близо час, докато доведат семейство Зайцеви. Ако бе приел идеята за хеликоптера, щеше да виси още по-дълго — типично за американските военни. Настани се на удобно канапе и подремна около половин час.
Зайците пристигнаха с автомобил. Сержант от ВВС събуди Джак и посочи към очакващия ги самолет КС-135. По същество това бе „Боинг“ 707, само че без люкове и с оборудване за зареждане на други самолети във въздуха. Липсата на прозорци не го въодушевяваше, но заповедите си бяха заповеди, така че изкачи стълбата и се настани на кожена седалка точно пред пилотската кабина. Самолетът тъкмо се отделяше от земята, когато Олег се отпусна на седалката до него.
— Какво стана? — попита Зайцев.
— Хванахме Строков. Аз го пипнах. Носеше пистолет в ръката си — информира го Райън. — Но имаше друг стрелец.
— Строков? Арестувал си го?
— Не точно арест, но той се съгласи да дойде с мен до британското посолство. Сега с него се оправя СИС.
— Надявам се да убият тоя сволоч — изръмжа Зайцев.
Райън нищо не отговори и се зачуди дали го очакваше именно това. Дали британците действаха така грубо? Беше извършил гнусно убийство на тяхна земя, при това на хвърлей разстояние от Сенчъри Хаус.
— Папата ще оживее ли? — попита Заекът.
Райън остана учуден от огромния интерес, който демонстрираше.
Очевидно беше беглец по съвест.
— Не знам, Олег. Говорих с жена си. Тя е хирург. Смята, че шансовете му са над петдесет процента.
— И това е нещо — сподели Зайцев.
— Е? — попита Андропов.
Полковник Рождественски бе заел прекалено изпъната стойка.
— Другарю председател, знаем съвсем малко за момента. Човекът на Строков е стрелял, както знаете, и е уцелил субекта на опасно място. Строков не е успял да елиминира стрелеца, както бяхме планирали, по неизвестни причини. Резидентурата ни в Рим работи усилено да разбере какво точно се е случило. Полковник Годеренко лично ръководи разследването. Ще научим повече, когато полковник Строков се върне в София. Има резервация за редовния полет в деветнайсет часа. Засега изглежда, че успехът ни е частичен.
— Няма такова нещо като частичен успех, полковник! — кресна Андропов.
— Другарю председател, предупредих ви преди няколко седмици, че подобен риск съществува. Спомнете си. А и тоя поп ако оживее, скоро няма да отиде в Полша, не смятате ли?
— Надявам се — измърмори Юрий Владимирович.