А и проблемът, който не му даде да мигне цяла нощ, не беше от по-различно естество, нали? Не и ако човек се позамислеше. Юрий Владимирович натисна бутон върху своя интерком.
— Да, другарю председател — отговори мигновено секретарят му, който естествено беше мъж.
— Изпрати ми Алексей Николаич.
— Слушам, другарю.
Отне само четири минути според часовника на бюрото му.
— Да, другарю председател.
Алексей Николаевич Рождественски беше полковник от Първо главно „външно“ управление, опитен разузнавач и вербовчик, той беше изтеглен в Центъра заради професионалните си качества, за да служи като съветник на Андропов и да го консултира по оперативната работа. Не беше висок, нито хубав, поради което можеше да мине незабелязан по която и да е улица в света, а това отчасти обясняваше успехите му в шпионската работа.
— Алексей, имам теоретичен проблем. Работил си в Италия, доколкото си спомням.
— Три години в Рим, другарю председател, при полковник Годеренко. Той е още там като резидент.
— Бива ли го? — попита Андропов.
Енергично поклати глава.
— Много добър оперативен работник, другарю председател. Ръководи способна агентурна мрежа. От него научих много.
— Колко добре познава Ватикана?
Въпросът накара Рождественски да се опули.
— Няма много за познаване там. Имаме някои контакти всъщност, но никога не е представлявал особен интерес. Католическата църква е трудна за инфилтриране по очевидни причини.
— А чрез православната? — попита Андропов.
— Поддържат се някои контакти наистина и получаваме някои сведения, но рядко нещо ценно. Главно слухове, но нищо повече от това, което можем да хванем и по други канали.
— Каква е охраната на папата?
— Физическата охрана ли? — попита Рождественски, чудейки се накъде биеше.
— Точно тя — потвърди председателят.
Рождественски усети как телесната му температура падна с няколко градуса.
— Другарю председател, папата има някаква охрана около себе си, но е доста пасивна. Неговите телохранители са швейцарци, онази оперетна трупа, която марширува с гащеризони на райета като за представление. Понякога задържат по някой вярващ, който се е доближил твърде много до главния поп, и неща от този род, но аз дори не съм сигурен, че носят оръжие, макар че може да се предположи.
— Много добре. Искам да знам дали е трудно физически да бъде доближен папата. Имаш ли представа?
„А-у“, затюхка се Рождественски.
— Лично, не, другарю. Посещавал съм Ватикана няколко пъти, докато работех в Рим. Колекцията им от творби на изкуството, както можете да се досетите, е впечатляваща, а жена ми се интересува от тези неща. Водил съм я там може би пет-шест пъти. Районът гъмжи от свещеници и монахини. Признавам, че не съм оглеждал за мерките за сигурност, но нищо не биеше на очи, като се изключат мерките срещу крадци, вандали и прочие. Обичайната охрана в музея, чиято главна функция, както изглеждаше, бе да упътват посетителите към тоалетните.
Папата обитава папския апартамент в съседство с катедралата „Свети Петър“. Никога не съм бил вътре. Това не е място, към което да съм проявявал професионален интерес. Знам, че посланикът ни ходи там понякога по официални дипломатически поводи, но мен никога не са ме канили. Постът ми беше заместник търговски аташе, другарю председател, а и бях новак — продължи Рождественски. — Вие искате да знаете как може да се доближи папата. Имате предвид…
— На около пет метра, може и по-близо, но не по-малко от пет метра.