Двамата с малкия Еди ги очакваха много приключения в този град, помисли си Мери Пат. Щеше да накара хората на КГБ да се уморят да я следят, след което щеше да им се измъкне. Чудеше се дали ще успее да вербува за ЦРУ още някой към съществуващата вече агентурна мрежа. Да, тя бе попаднала в туловището на звяра и работата й беше да нанесе смъртоносна рана на това дяволско изчадие.
— Много добре. Алексей Николаич, вие познавате човека — каза Андропов. — Какво да му отговоря?
Интелектът на председателя беше извън всякакво съмнение. За това говореше фактът, че не побърза да нахока резидента в Рим, за да го постави на мястото му. Само глупак би се нахвърлил върху подчинените си.
— Той иска напътствия за мащаба на операцията и прочие. Трябва да му ги дадем. Въпросът опира до това, какво планирате, другарю председател. А вече нещата стигнали ли са до там?
— Добре, полковник, вие какво смятате, че трябва да направя?
— Другарю председател, американците имат една приказка, към която се научих да се придържам: „Не ми плащат за това.“
— Да не искате да кажете, че дори мислено не си представяте себе си в ролята на председател? — попита Юрий Владимирович.
— Честно, не, ограничавам мислите си до онова, което разбирам — оперативните задачи. Не съм компетентен да навлизам в дебрите на голямата политика, другарю.
Умен отговор, ако не честен, помисли Андропов.
Но каквото и да си мислеше, Рождественски нямаше право да говори за това, тъй като никой в КГБ нямаше право да обсъжда подобни неща. Е, можеше да го разпитва някой високопоставен член на партийния Централен комитет по нареждане на Политбюро, но такава заповед трябваше да дойде лично от Брежнев. А поне засега беше невъзможно. Нямаше начин полковникът да не мисли за това насаме със себе си, както всички подчинени правеха, но като професионален служител на КГБ по-скоро, а не като редови член на партията, щеше да остави мислите си там, където бяха.
— Много добре, ще се абстрахираме напълно от политическите съображения. Погледни го като теоретичен въпрос: как може да бъде убит папата?
Рождественски погледна неспокойно.
— Седни — каза председателят на своя подчинен. — Планирал си редица сложни операции и преди. Отдели от времето си да помислиш и върху тая. Рождественски седна, преди да заговори:
— Преди всичко бих помолил за съдействие от някой, който е по-навътре в тези неща. Имаме неколцина офицери в Центъра. Но… след като ме питате само теоретично… — Гласът на полковника трепереше, а очите му примигваха. Когато продължи да говори, думите излизаха бавно. — Преди всичко трябва да използваме терена на Годеренко само за информация — разузнаване на целта, тоя род неща. Не бива да използваме тамошните хора за самата операция… Всъщност моят съвет е съветски персонал да не участва изобщо пряко.
— Защо? — попита Андропов.
— Италианската полиция е професионално обучена, а за разследване от такъв мащаб ще привлече най-добрите си хора. А и при всички случаи ще има свидетели. Всеки човек по света има очи и памет. Някои са интелигентни. Тези неща не може да се предвидят. От друга страна, ако се използва снайперист за изстрел от разстояние, тази методика ще насочи следите към операция от държавно ниво. Един такъв снайперист трябва да е идеално обучен и екипиран. Това ще означава войник. А войник означава армия. А армия означава държава, а коя държава ще иска да убие папата? — попита полковник Рождественски. — При една операция изцяло на тъмно не може да се проследи кой е източникът й.