Андропов запали цигара. Добър избор. Този полковник не беше глупак.
— Продължавай.
— Идеалният вариант е стрелецът да няма никаква връзка със Съветския съюз. Не бива да пренебрегваме факта, че той най-вероятно ще бъде задържан. Ако го арестуват, ще го разпитват. Повечето хора се раздрънкват по време на разпит при физиологически или психологически натиск. — Рождественски бръкна в джоба си и извади цигари. — Четох за едно убийство на мафията в Америка.
Той замълча и впери очи в стената, сякаш си спомняше нещо от миналото.
— Е? — подкани го председателят.
— Убийство в Ню Йорк. Един от хората бил в конфликт с шефовете си и те решили да го ликвидират, без да оставят следи. Наели чернокож. За мафията е равнозначно на позор — обясни Рождественски. — Както и да е, стрелецът след това веднага бил ликвидиран вероятно от убиец на мафията, който успял да избяга — явно е имал помощници, което доказва, че е било планирано внимателно. Престъплението така и останало неразкрито. Перфектно технически изпълнено — и целта, и убиецът ликвидирани. Истинските убийци — възложителите на убийството, си свършили работата и спечелили уважение сред организацията, оставайки ненаказани.
— Престъпници — изсумтя Андропов.
— Да, другарю председател, но една правилно извършена операция, която си заслужава да бъде проучена. Тя, разбира се, не отговаря изцяло на нашата задача, тъй като е била замислена като мафиотско убийство. Но стрелецът е успял да се доближи до жертвата, защото външно не е изглеждал като човек на мафията, а и не е бил в състояние да разобличи онези, които са му платили. Именно това искаме да постигнем и ние. Естествено не можем да изкопираме тази операция изцяло — например ако убием стрелеца, ще насочим подозренията към себе си. Не може да се сравнява с убийството на Лев Троцки. При неговия случай източникът на операцията не е бил прикрит. Същото важи за мафиотското убийство, което току-що ви описах, те са били замислени като публични известия.
Че имаше паралел между двете убийства, според Рождественски не беше нужно дори да се споменава. Като професионалист обаче той се интересуваше къде е пресечната точка между ликвидирането на Троцки и мафиотското убийство, що се отнася до тактиката и целите.
— Другарю, нуждая се от малко време за цялостна преценка.
— Давам ти два часа — отговори щедро председателят Андропов.
Рождественски стана, отдаде чест и излезе през дрешника в стаята на секретаря.
Кабинетът на полковника беше малък, но самостоятелен, при това на същия етаж. Прозорецът му гледаше към площад „Дзержински“ с оживения трафик и статуята на Железния Феликс. Въртящият се стол беше удобен, а на бюрото си имаше три телефонни апарата, тъй като по някаква причина Съветският съюз не беше успял да се сдобие с мултилинейни апарати. Разполагаше с пишеща машина, която рядко използваше, а предпочиташе да диктува на секретарките. Носеха се слухове, че Юрий Владимирович използвал една от тях за други цели, освен за писане, но Рождественски не вярваше. Председателят беше със здрав морал, за да се занимава с подобни неща. Корупцията не бе неговият начин на живот, което допадаше на полковника. Трудно бе да си лоялен към човек като Брежнев. Рождественски приемаше съвсем буквално логото на своята служба — Щит и Меч на държавата. Работата му беше да защитава своята страна и хората в нея, а те се нуждаеха от защита — понякога дори от членовете на собственото им Политбюро.
Но защо се нуждаеха от защита срещу този свещеник, недоумяваше той.
Изгони тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху изпълнението. Обикновено разсъждаваше с широко отворени очи, сякаш гледаше собствените си мисли върху невидим екран.
Първото съображение беше свързано с външния вид на обекта. Папата изглеждаше на снимките висок мъж и обикновено се обличаше в бяло. За по-лесна мишена не можеше да се мечтае. Возеха го в открит автомобил, което го правеше още по-лесен прицел, да не говорим, че колата се движеше бавно, за да го виждат по-добре богомолците.
Кой да е стрелецът? Не офицер от КГБ. Не трябваше да е съветски гражданин. Може би руски изгнаник? КГБ имаше на разположение такива хора из целия Запад като „спящи“ агенти, там се бяха устроили да живеят и чакаха да ги активират… Проблемът бе, че мнозина ставаха местни граждани, пренебрегваха заповедите за активиране и дори уведомяваха местните служби за контрашпионаж. На Рождественски не му харесваше внедряване с подобна продължителност. Беше твърде лесно за агента да забрави кой е и да се идентифицира с прикритието си.