— Хванаха ли го?
— О, да — отговори Ръсел, кимайки. — Местните се бяха пищисали яко. Разбрах, че свършил зле.
Тогава Ръсел бил младши лейтенант. Родом от Детройт, баща му сглобявал бомбардировачи В-24 през Втората световна война и не спирал да увещава сина си, че било много по-приятно, отколкото да правиш фордове. Ръсел презираше всичко в Съветския съюз (те дори не можеха да оценят какво е истински джаз соул!), но допълнителните пари, които изкарваше тук — Москва официално се смяташе за тежък пост, — щяха да му осигурят един ден хубаво местенце в провинцията, където да ходи на лов за птици и сърни, а това било съкровената му мечта.
— Някакви съобщения за изпращане, Ед?
— Не и днес — още е рано.
— Добре. Тогава успешен ден — каза Ръсел и изчезна през вратата.
За разлика от шпионските романи работата на служителя на ЦРУ беше повече досадна, отколкото вълнуваща Поне две трети от времето на Фоли като оперативен агент се състоеше от писане на доклади, които в Ленгли някой четеше или изобщо не четеше, и в очакване на срещи, които можеше да се състоят, а можеше и да не се състоят. По-голямата част от работата, която бе свързана с излизане, вършеха подчинените му, тъй като позицията му беше твърде деликатна, за да се излага на риск нещо, за което често се налагаше да чете конско на жена си. Мери Пат обичаше екшъна малко повече, отколкото трябваше. Това донякъде го тревожеше, макар никой от двамата да не беше изложен на реална физическа опасност. Разполагаха с дипломатически имунитет, а руснаците в повечето случаи го зачитаха. Дори и малко да загрубееше играта, нямаше да се стигне до ексцеси, или поне така се надяваше.
— Добро утро, полковник Бубовой — поздрави го лъчезарно Андропов, без да става.
— Добър ден, другарю председател — отговори резидентът в София, въздъхвайки с облекчение, че Рождественски не го бе излъгал. Човек никога не можеше да бъде сигурен, но и не биваше да е прекалено подозрителен.
— Как е в София? — попита Андропов и му посочи кожения стол срещу огромното дъбово бюро.
— Всичко е наред, другарю председател, нашите братски социалистически колеги сътрудничат безрезервно, особено по турските проблеми.
— Добре. Имам предвид една задача и искам мнението ти дали е осъществима — гласът остана радушен.
— За какво става дума? — попита Бубовой.
Андропов изложи плана, наблюдавайки внимателно лицето на посетителя си, за да разбере каква ще е реакцията му. Реакция нямаше. Полковникът беше достатъчно печен, а освен това разбираше, че го изучават.
— Какъв е срокът? — попита той.
— Колко бързо можеш да уредиш нещата?
— Ще ми трябва помощ от българските приятели. Знам до кого да се допитам — полковник Борис Строков, много способен играч в ДС. Ръководи операциите им в Турция — контрабанда и други подобни, — което му отваря възможност за достъп до турски престъпни групировки. Контактите му ще са от полза, особено когато става дума за убийство.
— Продължавай — нареди председателят.
— Другарю председател, подобна операция няма да е проста. Щом няма начин стрелецът да проникне в покоите на целта, ще трябва да извършим покушението на публично място, а това ще означава много хора наоколо. Можем да кажем на стрелеца, че ще успеем да го измъкнем, но ще излъжем, разбира се. От тактическа гледна точка ще е по-добре да имаме и втори човек, който да застреля убиеца със заглушител. За него ще е по-лесно да избяга, тъй като вниманието на тълпата ще е привлечено към първия стрелец. Това решава и възможния проблем наемният убиец да се разприказва пред полицията. Италианската полиция няма добра обществена репутация, но това не е основателно. Резидентът ни в Рим може да ви каже, че следственото им отделение е много добре организирано и в него работят отлични професионалисти. Така че ще е в наш интерес стрелецът да бъде елиминиран незабавно.
— Но това няма ли да предизвика подозрение за намеса на разузнавателна служба? Ще е прекалено изпипано? — попита Андропов.
Бубовой се облегна и заговори благоразумно. Знаеше какво очаква да чуе Андропов и той беше готов да му угоди.
— Другарю председател, трябва да се съпоставят рисковете. Най-голямата опасност е, ако нашият убиец се разприказва по какъв начин се е озовал в Рим. Мъртъвците не говорят. Ако му запушим устата, няма как да се раздрънка. На другата страна й остава само възможността да прави догадки. От наша страна можем лесно да разтръбим чрез медиите, които контролираме, че мюсюлманите изпитват ненавист към главата на римокатолическата църква. Западните информационни служби ще се хванат на въдицата, а ние чрез умело насочване ще втълпим на общественото мнение какво се е случило. В Института за САЩ и Канада работят неколцина превъзходни учени, на които това им е работата, както знаете. Можем да ги използваме да разработят пропагандната версия, а хората ни от Първо главно управление ще я разтръбят. Така предлаганата операция крие рискове, разбира се, но макар да изглежда сложна, не е неизпълнима. Истинският проблем ще е в самото изпълнение и в сигурността на операцията. Затова е от съдбоносно значение убиецът да бъде елиминиран незабавно. Най-важното е да не попадне информация в ръцете на другата страна. Да си спекулират, колкото си щат, но без твърди факти практически няма да знаят нищо. Предполагам подготовката ще протече в много тесен кръг?