— Под пет души засега. Колко още ще се наложи да участват? — Андропов беше впечатлен от професионализма и хладнокръвието на Бубовой.
— Най-малко трима българи. Те ще наемат турчина — трябва да е турчин задължително.
— Защо? — попита Андропов, макар че знаеше отговора.
— Турция е мюсюлманска страна, а между християнската църква и исляма отдавна съществува неприязън. Така операцията ще предизвика още по-голям раздор между двете религиозни общности, което може да се смята за бонус — обясни резидентът в София.
— А как ще подберем убиеца?
— Ще оставим това на полковник Строков — той има руски произход, между другото. Семейството му се заселило в София в края на миналия век, но той споделя нашия начин на мислене. Полковникът е наш човек — увери Бубовой своя шеф. — Завършил е нашата академия и е опитен разузнавач.
— Колко време ще е нужно?
— Зависи повече от Москва, отколкото от София. Строков ще трябва да получи одобрението на своите началства, но това е политически въпрос, а не оперативен. След като получи заповедта… около две седмици, най-много четири.
— Какви са шансовете за успех? — попита председателят.
— Между средни и високи по моя преценка. Агентът на ДС ще закара убиеца до съответното място, а след това ще го застреля веднага след като изпълни поръчката, след което ще избяга. По-рисковано е, отколкото изглежда. Убиецът ще бъде с пистолет вероятно, и то без заглушител. Вниманието на тълпата ще се привлече от гърмежа. Повечето хора ще се разбягат, но някои ще се нахвърлят с надеждата да хванат стрелеца. Дори да падне от безшумен изстрел в тила, хората пак ще се втурнат към него, а през това време нашият човек ще се измъкне в суматохата — обясни Бубовой, който съвсем ясно си представяше всичко. — Стрелбата с пистолет не е толкова проста работа, както изглежда във филмите. Да не забравяме, че на бойното поле на всеки убит се падат по двама-трима ранени. Нашият убиец ще се доближи на не повече от четири-пет метра. Това разстояние е достатъчно за професионалист, но нашият човек няма да е такъв. След това идва сложният въпрос с медицината. Ако не си прострелян в главата или в сърцето, един опитен хирург може да те измъкне от гроба. Така че, погледнато реалистично, шансът за успех на операцията е петдесет на петдесет. Естествено ще трябва да се вземат предвид и последиците от евентуален провал. Това е политически въпрос, другарю председател — заключи Бубовой, което означаваше, че при неуспех задникът му ще е спасен.
Същевременно той съзнаваше, че успешно изпълнение на задачата ще му донесе генералски звезди, а това за полковника беше приемлив залог с огромен потенциал за печалба и нищожен риск за загуба и се връзваше изцяло с неговия кариеризъм и патриотизъм.
— Много добре. Какво трябва да се направи?
— Преди всичко ДС се намира под пълен политически контрол. Секцията, която ръководи полковник Строков, работи с много малко писмени документи и е под прекия надзор на българското Политбюро. Така че ще е нужно политическо одобрение, което предполага одобрение и от нашето политическо ръководство. Българите няма да ни сътрудничат без официално искане от нашето правителство. От там нататък нещата са изцяло от оперативен характер.
— Ясно — Андропов замълча за около половин минута.
Вдругиден щеше да се състои заседание на Политбюро. „Дали не беше още рано да поставя открито въпроса?“ — чудеше се той. Дали щеше да срещне спънки? Трябваше да им покаже Варшавското писмо, а те нямаше да останат доволни. Ще им го представи по такъв начин, че да не остане и капка съмнение за неотложността на проблема… и да ги сплаши.
Дали щяха да се стреснат? Е, щеше да им помогне малко, нали? Андропов помисли още няколко секунди и стигна до благоприятно заключение.
— Нещо друго, полковник?