— Не го сравняваш с някой от героите на Толстой или Чехов, предполагам — отбеляза Джак.
В края на краищата Саймън беше литератор. Хардинг отхвърли дори мисълта за това.
— Твърде елементарно. Не, хора като него не се срещат в книгите, тъй като писателите нямат чак такова въображение. В германската литература нямаше предвестник на Хитлер, Джак. Сталин явно е смятал себе си за новия Иван Грозни и Сергей Айзенщайн постигна това внушение във филмите си, но неща от този род са само за хора без въображение, които не могат да видят себеподобните си такива, каквито са, а ги сравняват с други, които смятат, че разбират. Не, Сталин е сложно и абсолютно неразгадаемо чудовище, освен ако не си психиатър. Аз не съм — напомни му Хардинг. — Не можеш да разчиташ, че ако ги разбираш, ще предвидиш постъпките им, защото такива хора действат по своя логика, поне аз така мисля.
— Понякога се питам дали да не въвлека Кети в тая работа.
— Защото е лекар ли? — попита Хардинг.
— Да, много я бива да разбира хората. Затова се сдобихме с оня доклад на докторите за Михаил Суслов. Никой от тях не беше психиатър — напомни Джак на своя колега.
— Както и да е, знаем твърде малко за личния живот на Андропов — призна Хардинг. — Досега на никого не е възлагано да се задълбае толкова. Ако стане генерален секретар, предполагам, че жена му ще се покаже публично. Във всеки случай, нямаме основание да смятаме, че е хомосексуалист, тъй като там са изключително нетолерантни към подобни отклонения, както знаеш. Някой от колегите му щеше да го е използвал срещу него, ако беше така, и щеше вече да е съсипал кариерата му. Не, по-вероятно е да не е женен.
„Да — помисли си Райън — ще звънна довечера на адмирала да го уведомя, че и британците не знаят нищо.“ Изпита странно разочарование, но беше донякъде предвидимо. Колкото и много да знаеха разузнавателните служби, дупките в информацията често изненадваха непосветените, но не и вътрешните хора. Райън бе още нов в играта и беше естествено да е изненадан и разочарован. Жененият мъж е свикнал да прави компромиси и да отстъпва почти за всичко на жена си, тъй като всеки женен мъж е малко или повече под чехъл, освен ако не е пълен изверг, но малцина хора спадат към тази категория. Още по-малко са онези, които се издигат в йерархията, ако не могат да се разбират с хората. Това беше в природата на човека, а дори Комунистическата партия на Съветския съюз не можеше да я промени въпреки всичките й приказки за Новия съветски човек, който се опитваха да изгради. „Това е абсолютно сигурно“, помисли Райън.
— Е — каза Хардинг, поглеждайки часовника си, — мисля, че служихме достатъчно на Нейно величество днес.
— Съгласен съм.
Райън стана и свали сакото си от закачалката. Този път смяташе да вземе метрото до спирка „Виктория“ и оттам да се прекачи на влака до вкъщи. Еднообразието започна да му писва. По-добре да беше наел къща в центъра на града и да си спести дългите пътувания, но пък така Сали нямаше да има къде да играе, а Кети много държеше на това. Още едно доказателство, че и той беше под чехъл, мислеше си Джак, докато отиваше към асансьора. Е, можеше да е и по-зле. Имаше готина жена, която да го удря с чехъла.
Полковник Бубовой се отби в посолството на път към къщи от летището. Очакваше го кратко съобщение, което той бързо разшифрова: щеше да работи чрез полковник Рождественски, което не го изненада. Алексей Николаевич беше домашният любимец на Андропов, а това вероятно не е толкова лоша работа, реши резидентът. Просто трябваше да угаждаш на шефа, а Юрий Владимирович съвсем не беше капризно копеле като Берия. Партийните другари може да са прекалено взискателни, но всеки, който е бил в Секретариата на партията, умееше да работи с хора. Епохата на Сталин си беше отишла.
И, така, очакваха от него да подготви убийството, напомни си Бубовой. Чудеше се как ли ще реагира Борис Строков. Строков беше професионалист и не се поддаваше на емоции. За него работата си беше работа. Но мащабите на това, което щяха да поискат от него, надхвърляше всичко, което беше вършил в Държавна сигурност. Дали ще се уплаши, или ще се настърви? Интересно. Българският му колега притежаваше хладнокръвие, което едновременно тревожеше и възхищаваше служителя на КГБ. Качествата, които той притежаваше, не бяха за изхвърляне. Щом Политбюро смяташе за необходимо този досаден поляк да бъде убит, той щеше да умре. Много жалко. И все пак, ако го направеха, нямаше ли да го пратят право в рая като свещеномъченик? Без съмнение това е тайното желание на всеки свещеник.
Бубовой се притесняваше само от политическите последици. Те щяха да са огромни, така че беше за предпочитане да бъде само странична фигура в операцията. Ако станеше провал, грешката нямаше да е негова. Че Строков беше най-подходящият за задачата, имайки предвид професионалните му качества, никой не можеше да отрече, та ако ще да търси под вола теле. Беше предупредил председателя, че един изстрел, колкото и отблизо да е, не може да е гарантирано смъртоносен. Трябваше да отбележи това в някоя паметна бележка, за да е сигурен, че е дал официална оценка за тънките места в операция 15-8-82-666. Ще го съчини сам и ще го изпрати чрез дипломатическата поща в Центъра. Ще остави и копие в сейфа си в кабинета, за да е сигурен, че си е вързал гащите.