Може би той беше станал малко по-прозорлив, отколкото през първите дни, а може би беше минало очарованието, което имаше върху него на първо време парижката учтивост.
Престанеше ли да работи, налягаше го смъртна досада; такова е пресушаващото въздействие на изумителната учтивост, тъй строго измерена, тъй степенувана спроти положенията във висшето общество. Едно от малко-малко чувствително сърце усеща тази изкуственост.
Разбира се, провинцията може да се укори за някой просташки и не съвсем вежлив тон; но там хората, когато ви говорят, се поразгорещяват. В дома на дьо Ла Мол никога не нараняваха честолюбието на Жулиен; но нерядко в края на деня му се искаше да си поплаче. В провинцията, ако нещо ви се случи, когато влизате в кафенето, келнерът веднага проявява интерес към вас; и ако в това произшествие има нещо обидно за честолюбието, той, окайвайки ви, ще повтори десет пъти думата, която ви измъчва. В Париж от деликатност се смеят скришом, но вие там сте винаги чужденец.
Ние отминаваме с мълчание множеството малки приключения, които биха направили Жулиен смешен, ако той не беше в известен смисъл недостоен да бъде осмян. Неговата безумна чувствителност го караше да извършва хиляди несъобразности. Всичките му развлечения бяха продиктувани от предпазливост: той всеки ден стреляше с пистолет, беше прилежен ученик на най-прочутите учители по фехтовка. Щом му останеше свободна минута, вместо да чете, както някога, отърчаваше в манежа и искаше да му дадат най-буйните коне. В разходките си с учителя по езда той почти редовно падаше от коня.
Маркизът го намираше удобен заради упоритата му работа, заради мълчанието му, заради неговия ум и полека-лека му повери да води всички дела, в конто трудно се оправяше. Когато честолюбивите замисли му позволяваха да си поотдъхне малко, маркизът уреждаше с голяма проницателност делата си; запознат с новините, той сполучливо играеше на борсата. Купуваше къщи, гори; но лесно се гневеше. Пилееше стотици луидори, а се съдеше за стотици франка. Богатите хора с широка душа търсят в делата развлечение, а не изгода. Маркизът се нуждаеше от своего рода началник-щаб, който да внесе ясен и лесно уловим ред във всичките му парични работи.
Госпожа дьо Ла Мол въпреки своя сдържан характер понякога се надсмиваше над Жулиен. Всичко непредвидено, породено от чувствителността, внушава ужас на великосветските дами; то е антипод на благоприличието. Маркизът два-три пъти се застъпваше за Жулиен: „Ако е смешен във вашата гостна, той блести на писалището си.“ Жулиен от своя страна смяташе, че е проникнал в тайната на маркизата. Тя ставаше благосклонна и почваше да се интересува от всичко, щом обаждаха за пристигането на барон дьо Ла Жумат. Това беше студен човек, с безстрастна физиономия. Беше дребничък, слабичък, грозен, превъзходно облечен, прекарваше живота си в двореца и обикновено не казваше нищо за нищо. Такъв беше неговият начин на мислене. Госпожа дьо Ла Мол би се почувствувала за пръв път в живота си дълбоко щастлива, ако сполучеше да го направи съпруг на дъщеря си.
ШЕСТА ГЛАВА
ОТСЕНКИ НА ПРОИЗНОШЕНИЕ
Тяхното високо предназначение е да съдят невъзмутимо за дребните събития във всекидневния живот на народите. По своята мъдрост те трябва да предотвратяват големите избухвания на гняв, предизвикани от дребни причини или от събития, които в устата на мълвата се изопачават до неузнаваемост.
Макар и новодошъл, който от гордост не задава никога въпроси, Жулиен не направи прекомерни, глупости. Едни ден, когато внезапен проливен дъжд го накара да се скрие в едно кафене на улица Сент-Оноре, някакъв едър мъж в сюртук от дълговлакнесто сукно, учуден от неговия мрачен поглед, го изгледа на свой ред досущ както някога в Безансон любовникът на госпожица Аманда.
Жулиен толкова често се обвиняваше, задето е оставил ненаказана тази първа обида, че сега не се стърпя при този поглед. Той поиска обяснение. Човекът в сюртука тутакси го обсипа с най-мръсни ругатни; всички, които бяха в кафенето, ги наобиколиха; минувачите се спираха пред вратата. Жулиен, като провинциалист, от предпазливост носеше постоянно със себе си малки пистолети; ръката му ги стискаше конвулсивно в джоба. Ала той излезе благоразумен и се ограничи с това, че повтаряше всяка минута на своя противник:
— Вашият адрес, господине? Аз ви презирам. Упорството, с което той повтаряше тези шест думи, най-сетне порази навалицата.