— Какво ме интересува, приятелю? Аз съм тук, в Англия. Още едно питие?
И така Кристофър прекарваше вечерите и нощите си в пиене сред цигарен дим с надеждата, че може да научи нещо, свързано с поставената му задача. Беше си създал кръг от доста влиятелни приятели. Познаваха го и го уважаваха на много места.
Дядо му с нищо не му помогна, когато Кристофър му поднесе тази тема. Саймън го погледна с изненада и попита:
— Ние във война ли сме с Америка?
Отчаян, Кристофър се сопна:
— Да, вече две години!
В средата на август Кристофър беше готов да признае неуспеха си. Беше прекарал в Англия близо пет месеца и имаше хиляди подозрения. Беше дочул хиляди слухове и шушукания, но нямаше доказателство! Тази мисъл отекваше в съзнанието му със силата на топовен гърмеж.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
През всичките тези месеци Никол непрекъснато убеждаваше себе си, че каквото и привличане да бе съществувало между нея и Кристофър то бе напълно изчезнало. Сега, при срещите си с него, тя не губеше самообладание. Ако сърцето й все още се разтуптяваше, когато очите им се срещнеха неочаквано, тя си казваше че и това ще отмине.
До голяма степен заслуга за тази очевидна промяна имаше и Робърт Саксън. Той беше забавен и изискан не по-малко от Кристофър, а това я интригуваше.
Още повече, че той се явяваше едно желано избавление от страстните й ухажори. Беше съблазнително недостъпен и сдържан, но в същото време изкусно даваше на Никол да разбере, че е обект на неговите желания.
Никол харесваше компанията на Робърт. Саркастичните му забележки я караха да се смее, а блясъкът на зелените му очи караше кръвта и да се движи по-бързо. Тя се улови, че мечтае за неговите целувки.
И ако намираше Робърт привлекателен, то тя съвсем умишлено не отблъскваше до край Едуард.
Никол нямаше намерение да се поддава на привидното му очарование, но и нямаше намерение да го гневи. От детството си спомняше твърде добре подлите му средства за отмъщение.
Отегчена от превземките му и баналните разговори, нямаше нищо чудно, че с облекчение прие по-изисканото и далеч по-вълнуващото ухажване на Робърт Саксън. С Робърт тя не се чувстваше нащрек. В погледа му се четеше обещание, което караше Никол да усеща с всичките си сетива своята женственост. Очарователен, но и безсрамен също, помисли си тя в онази вечер, когато бяха във Вауксхол Гардънс. Той много умело успя да я отдели от компанията на мисис Игълстоун и лейди Дарби и я поведе надолу по една от многото лъкатушещи пътечки, предлагащи уединение.
Тази вечер тя изглеждаше изключително привлекателна в своята бяла прозирна рокля, а косите и — облак от нежни къдрици, покриваха млечнобелите рамена. Ръката й отпусната, лежеше меко в силната длан на Робърт, а очите й с цвят на топаз, искряха, когато весело подхвърли:
— Това е доста самоуверено. Държиш се, бих казала неуместно. Лейди Дарби ще се разяри.
— Щом ти не намираш нищо осъдително в това, всичко друго няма значение — отвърна Робърт.
Лунната светлина подсилваше мекия блясък на нишките сребро в тъмните му коси и изглеждаше изключително елегантен в черната си дреха.
— О, нямам нищо против — отвърна Никол чистосърдечно. — Понякога се чувствам толкова ограничена, че ми се ще да крещя. Не мога да разбера, защо не можем дори да се разходим без придружител. Толкова е нелепо.
Никол беше привикнала към свободата, свобода, която би учудила всички, които я познаваха в момента. Тя ненавиждаше постоянното надзираване както от страна на лейди Дарби, мисис Игълстоун, така и от страна на камериерката. Не беше възможно да се разходи сама из Хайд Парк, да отиде сама до библиотеката или дори на шивач.
Наблюдавайки съблазнителното й, вълнуващо лице, Робърт почувства как сърцето му затуптя и без да мисли нежно придърпа Никол в прегръдките си. Като погледна към нея видя объркване и притеснение, изписани на лицето й. Той каза нежно:
— Придружителките са извънредно необходими за красиви, млади жени като теб, скъпа моя. И те никога не трябва да те изпускат от погледа си, защото всичките им страхове ще се оправдаят. — И съвсем умишлено я целуна. Това беше изследваща целувка, която по никакъв начин не приличаше на настойчивите и необуздани целувки на Кристофър. Беше много приятна. Срамежлива усмивка се появи на устните й и тя попита плахо:
— И какво толкова лошо има в това?
Робърт смяташе, че може да се контролира, но нежната приканваща мекота на устните и го накара да се забрави. Той прошепна:
— Защото води до това.
Той я сграбчи страстно в прегръдките си, притисна устни да нейните.