— Протеиновата обвивка ли?
— Не е задължително да е точно тя. Можеш да кажеш каквото си искаш. Грешки в ензимната транскрипция. Репликацията на РНК не върви. Лично аз се спасявам с протеиновата обвивка, понеже е лесна за казване. Но важното е задължително да обясниш, че почти всичко е готово и остава да се довърши само някаква дреболия. А след това посочваш данните.
— Каква полза от това? — изуми се Дал.
— Дава възможност на К’ийнг да сбърчи вежди, да позяпа таблета ти известно време и да ти посочи, че си пропуснал нещо елементарно, което той ще оправи — обясни Трин. — В този момент имаш право да избереш дали да възкликнеш „Разбира се!“ или „Изумително!“ — или, ако наистина ти се ще да му се подмажеш: „И за милион години нямаше да решим проблема без вас, командир К’ийнг!“ Особено му се нрави да го чува. Няма да си признае, че му се нрави. Но си е истина!
Дал зина, но Трин вдигна отново ръка.
— Или пък правиш каквото всички останали правим, тоест разкарваш се от мостика при първа разкрила се възможност. Даваш му данните, посочваш една грешка, оставяш го да я оправи, взимаш си таблета и се махаш оттам. Не привличай внимание към себе си. Не казвай и не прави нищо умно. Покажи се, свърши си работа и си обирай крушите. Това е най-доброто, което можеш да направиш! — Трин се върна отново към работата си.
— Абсолютно никакъв смисъл няма в цялата процедура!
— Вярно е, няма — съгласи се Бен. — Вече ти казах, че е глупава, нали?
— И смята ли някой от вас да си даде труд да ми обясни защо е така?
— Може би, някой ден — Трин седна на работната си станция. — Но не точно сега. В момента ти се налага да тичаш, за да занесеш данните на мостика и при К’ийнг. Шестте ти часа почти изтекоха. Побързай!
Дал изхвърча от лабораторията по ксенобиология и незабавно се сблъска с някого, тупна на земята и си изтърва таблета. Скочи на крака и взе да търси оръдието на труда си, което се оказа в ръцете на човека, с когото се беше сблъскал. Фин.
— Хич не е редно да се бърза чак толкова! — поучително отбеляза космонавтът.
Дал му издърпа таблета.
— Нали на теб няма да ти се втечни някой, ако не се добереш до мостика за десет минути? — и с тези думи се насочи към мостика.
— Много драматично! — отбеляза Фин, изравнявайки скорост с неговата.
— Не си ли се запътил нанякъде? — озъби се Дал.
— Разбира се. Тръгнал съм към мостика. Доставям манифест от моя шеф за капитан Абърнати.
— Никой на този кораб ли не праща съобщения?
— Тук на „Дръзки“ предпочитат личния контакт — осведоми го Фин.
— Наистина ли смяташ, че това е причината? — почуди се Дал. Проправи си път покрай групичка моряци.
— Защо питаш?
— Няма значение — младежът сви рамене.
— Корабът ми харесва — заяви Фин. — Това ми е шестото назначение. На всички други кораби, където съм бил, офицерите все едно са глътнали с кориците наръчника с правилата и протокола. Тук цари такава свободия, все едно съм на борда на туристически кораб. Да му се невиди, та даже шефът ми при всяка възможност бяга по тъча на капитана.
Дал се спря внезапно, принуждавайки събеседника си да завие, за да не се сблъскат за втори път.
— Бяга му по тъча.
— Все едно ясновидството го гони — увери го Фин. — Както си стои и ми разказва за нощта, прекарана с гордусиански амбисексуалист, в следващата секунда е хукнал за кафе. И веднага щом излезе от стаята, капитанът цъфва.
— Не се майтапиш, нали?
— Че защо според теб аз съм човекът, дето мъкне съобщенията?
Дал поклати глава и закрачи отново. Фин го последва.
Мостикът се оказа лъскав, добре организиран и напомни на Дал на лоби в някои от по-изисканите небостъргачи, които бе посещавал.
— Мичман Дал! — възкликна главният научен офицер К’ийнг, щом го мерна от работната си станция. — Струва ми се, че цепите косъма на две с тази задача!
— Работихме колкото се може по-бързо — каза Дал. Отиде до К’ийнг и му представи таблета с нижещите се по екрана данни и въртящата се молекула. Офицерът я разгледа мълчаливо. След около минута вдигна очи към мичмана и си прочисти гърлото.
— Извинете, сър — обади се Дал и си припомни репликата. — Справихме се на деветдесет и девет процента, но се сблъскахме с проблем. С, ъъъ, протеиновата обвивка… — след секунда посочи към екрана и нижещите се по него дивотии.
— Във вашата лаборатория вечно протеиновата обвивка ви се опъва — промърмори К’ийнг, втренчил се отново в екрана.
— Да, сър!