— Следващия път не забравяй да прегледаш по-внимателно позициите на пептидните връзки — нареди К’ийнг и ръчна с пръсти таблета. — Ще откриеш, че решението на проблема ти те зяпа и се хили!
Той обърна екрана към Дал.
Въртящата се молекула бе спряла на едно място и няколко от връзките ѝ сега бяха осветени в мигащо червено. С изключение на това по самата молекула не бяха настъпили видими изменения.
— Изумително, сър! — възкликна Дал. — Не знам как сме го пропуснали!
— Е, случва се — успокои го К’ийнг и чукна отново по екрана. Данните изчезнаха от таблета на мичмана и се преместиха на монитора на офицера. — За щастие времето може и да ни стигне да доставим тази подобрена формула до синтезатора на материя и да спасим Керенски! — К’ийнг бутна таблета обратно към подчинения си. — Благодаря, мичман, това беше всичко!
Дал отвори уста с намерение да каже още нещо. Научният офицер го изгледа недоумяващо. Точно тогава обаче пред очите на младежа се изпречи образът на Трин.
„Цъфни там, свърши си работата, обери си крушите. Това е най-разумното, което можеш да направиш!“
Тъй че Дал кимна и си обра крушите.
След секунда Фин го догони пред мостика.
— Е, поредното хабене на моето работно време — съобщи той ухилен. — Харесва ми!
— На този кораб съвсем сериозно му има нещо! — заяви Дал.
— Повярвай ми, съвършено нищо му няма на кораба! — възрази Фин. — Службата ти тепърва започва. Липсва ти перспектива. Послушай старо и патило! Няма накъде по-добре оттук!
— Не съм сигурен дали си достоверен… — поде Анди, но си изгуби мисълта, понеже пред него и Фин изникна космато чудовище.
Чудовището ядно ги изгледа и след това ръгна Дал с пръст в гърдите.
— Ти — рече, натискайки още по-силно с показалец. — Извади късмет там горе. Просто не знаеш какъв късмет извади! Чуй ме, Дал! Стой далече от мостика! Избягвай Повествованието! Следващия път със сигурност ще те засмуче. И тогава край с теб! — косматкото се втренчи във Фин. — Ти също, гу’син кръшкач!
— Ти пък кой си и какви са хапчетата, дето не си ги пил днеска?
Чудовището презрително се одзвери на Фин:
— Не си мисли, че ще ви предупреждавам отново и двамата! Ако щете, ме слушайте, ако щете — недейте! Но ако не ме слушате, ще се споминете. И тогава какви ще бъдете? Мъртви, ето какви. Проблемът си е ваш! — с тези думи се отдалечи тромаво и рязко зави в един товарен тунел.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Фин. — Йети ли?
Дал се обърна за момент към отскорошния си познат, но не отговори. Изтърча по коридора и удари с длан панела за достъп в товарния тунел.
Той се оказа празен.
Фин застана зад Дал.
— Я ме подсети какво казваше за тази барака?
— На нашия кораб нещо наистина не му е наред — повтори Анди послушно.
— Да — съгласи се Фин. — Мисля, че си напълно прав!
Глава четвърта
— Хайде! Почти стигнахме совалките! — изкрещя лейтенант Керенски.
Дал разполагаше с една кикотеща се, щуросана секунда да отбележи колко добре изглежда астрогаторът, станал съвсем наскоро жертва на чумата. След това заедно с Хестър и всички останали от изследователската мисия спринтираха като побъркани по коридора на космическата станция, опитвайки се да надбягат механизираната смърт зад гърбовете си.
Станцията не принадлежеше на Общовселенското обединение: беше независима търговска база, която може и да имаше, а може и да нямаше нормален законен лиценз, но така или иначе беше пратила по хипервълната некодиран, повтарящ се сигнал за тревога със скрито в него допълнително, вече шифровано съобщение. „Дръзки“ се отзова на вика за помощ и прати две совалки на спасителна мисия. На борда на кораба успяха да декодират скритото съобщение едва когато отрядът вече беше дебаркирал на космическата станция.
Шифърът гласеше: „Стойте далеч — машините са излезли от контрол!“
Още преди декодирането на съобщението изследователският отряд на Дал вече бе открил този факт, след като една от машините наряза матрос Лопес на филийки. Отекващите някъде далечни по коридорите писъци подсказваха, че и вторият участващ в спасителната акция отряд е в процес на болезнено разкриване на фактите.
Вторият отряд с все Фин, Хенсън и Дювал в състава му.
— Що за задник кодира съобщение за машини убийци? — изпищя Хестър.
Той се беше движил най-отзад в отстъпващата колона на отряда. Далечно вибриращо трополене подсказваше, че една от машините — явно голяма — в момента не е твърде далеч от тях.
— Тихо — изшътка му Дал.