— Да стреляш в копчето? — примигна невярващо Хестър. — Това ли беше великата ти идея?
— Имах предчувствие — заяви Дал, прибирайки пулсовия си пистолет.
— Какво предчувствие — че на космическата станция са ѝ калпаво сглобени жичките? Че цялото това чудо е едно голямо нарушение на правилниците?
— Машините убийци са един вид очебиен намек за това.
Разнесе се яростно тряс!, щом харпунът се удари в противопожарния шлюз.
— Ако тази преграда е стабилна колкото всичко друго на станцията, на чудовището няма да му отнеме много време да я преодолее — отбеляза Хестър.
— И бездруго много се задържахме — отвърна Дал и извади телефона си, за да освети картата на станцията. — Хайде! В кухнята има врата, която ще ни отведе съвсем близо до совалковия док. Ако имаме късмет, няма да се натъкнем на нищо друго, преди да стигнем там!
На две пресечки от совалковия док двамата мичмани се натъкнаха на останките от групата на лейтенант Фишър: самият командир, Дювал, Хенсън и Фин, който при вида на приятелите си възкликна:
— Е, не сме ли късметлиите на годината!
Каза го със сарказъм, но тонът му подсказваше, че всеки момент ще изпадне в истерия. Хенсън положи длан на рамото му.
— Къде са Керенски и останалите от отряда? — попита Фишър.
— Разделихме се — обясни Дал. — Поне доколкото ми е известно, Керенски и Уилямс са живи. Изгубихме Лопес и Макгрегър.
Фишър кимна:
— От нашите паднаха жертва Пейтън и Уеб.
— Харпуни и остриета? — поинтересува се Дал.
— Роякоботове — отвърна Дювал.
— Тези сме ги пропуснали.
Фишър поклати глава:
— Направо не е за вярване! Току-що се прехвърлих на „Дръзки“. Това ми е първата изследователска мисия и още на нея изгубих двама от хората си.
— Не мисля, че вината е ваша, сър — каза Дал.
— Надали е точно така — възрази Фишър.
Посочи на отряда да се придвижи напред и групата предпазливо си проправи път към совалковия док.
— Някой друг има ли право да пилотира тези пиленца? — попита лейтенантът, когато влязоха в дока.
— Аз — призна си Хестър.
— Добре — кимна Фишър и посочи към совалката, която беше пилотирал Керенски. — Загрей я. Аз ще се заема с другата. Искам всички вие да се качите в онази совалка с него! — и посочи новоназначения пилот. — Ако видиш да идва някоя от онези машини, излитай. При мен ще има достатъчно място за Керенски и Уилямс. Ясно?
— Да, сър.
— Давай тогава! — лейтенантът се пъхна в собствената си совалка.
— Всичко в тази мисия смърди! — оплака се Хестър на борда на тяхната, докато с трясък набираше предстартовата последователност.
Фин, Дювал и Хенсън се закопчаваха в креслата; Дал следеше люка в очакване на Керенски и Уилямс. Стрелна с поглед съекипника си и попита:
— Хестър, да си ми казвал някога, че можеш да пилотираш совалка?
— Малко съм зает в момента!
— И аз не знаех, че е категоризиран да пилотира совалка — обади се Фин от мястото си. Нервите му имаха нужда от разтоварване и говоренето му се струваше по-добра идея от напикаването. — Пък го познавам от над година.
— Не е нещо, дето човек ще пропусне — съгласи се Дал.
— Не бяхме близки — уточни Фин. — През повечето време просто го пързалях, за да му ползвам шкафчето.
Дал не коментира това изказване и се обърна отново към входа на дока.
— Готово! — обяви Хестър и натисна едно копче. Двигателите се съживиха. Той закопча колана си. — Затваряй този люк! Да се махаме оттук!
— Още не — възрази Дал.
— Я да вървят по дяволите! — Хестър боцна някакво копче на контролното си табло, за да затвори люка.
Дал плесна ключа отстрани на входа и кресна на пилота:
— Не още!
— Какво ти става пък на теб? — озъби му се в отговор Хестър. — Фишър има повече от достатъчно място за Керенски и Уилямс. Аз гласувам да се махаме и тъй като съм проклетият пилот, моят глас е единственият, дето се брои!
— Ще чакаме! — отвърна Дал.
— За чий шибан дявол?
От мястото си Хенсън се обади:
— Ето ги!
Мичманът надникна през люка.
Керенски и Уилямс куцукаха полека през совалковия док, като се крепяха взаимно. Плътно зад тях се носеше тътенът на машините.
Фишър подаде глава от люка на совалката си и видя Дал. Изтича към пострадалите с вик:
— Хайде!
Дал скочи от шлюза и го последва.
— Преследват ни шест! — изпъшка Керенски, когато се добраха до него. — Бързахме колкото се може повече. Но роякоботовете…