— Прилича на микровълнова фурна, накрая звънка и изкарва резултатите от работата си под формата на пълни дивотии — изброи Дал. — Налага се да представяте изходните ѝ данни лично и няма значение какво казвате, когато ги показвате на К’ийнг, стига само да му дадете предлог да оправи някаква грешка. Всъщност не се налага да изброявам що за невероятна безсмислица е всичко това, нали?
— Ритуалът е придобил форма още преди ние да дойдем на кораба — обясни Трин. — Това са ни предали хората, които са изпълнявали длъжностите ни преди нас. Изпълняваме го, понеже работи.
Дал вдигна ръце.
— Тогава защо да не използваме Кутията за всичко? Ще ни спести много време!
— Не върши работа за всичко — обясни Трин. — Действа само в ситуации, които са извънредно трудни.
— Като изнамирането на тъй нареченото контрабактериално средство за шест часа?
— Точно така.
Дал огледа присъстващите, преди да попита:
— А не ви ли притеснява, че сред оборудването на научна лаборатория има магическа кутия?
— Разбира се, че ни притеснява! — остро отвърна Колинс. — Мразя проклетото чудо! Но се налага да вярвам, че в действителност не е магическо. Просто по някаква причина държим в склада продукт на толкова невъзможно напредничава технология, че на нас така ни изглежда. Все едно да показваш на пещерен човек телефона си. Няма да има никаква представа как работи, но все пак може да го ползва да се обади на някого.
— Ако телефонът е като Кутията, то би позволявал на пещерния човек обаждане само когато избухне пожар — уточни Дал.
— Това е положението — призна Колинс. — И по неизвестна причина, за да накараме Кутията да работи, се налага да изнасяме цялото това представление с безмислените ѝ изходни данни. Правим го, понеже действа. Ние може и да нямаме представа какво да правим с данните, но компютърът на „Дръзки“ има. И в конкретния момент, при спешни ситуации, това е достатъчно. Мразим Кутията. Но нямаме друг избор, освен да я ползваме.
— Когато се качих на „Дръзки“, казах на К’ийнг, че в Академията срещаме трудности с възпроизвеждането на някои от изследванията, които провеждате тук на борда — сподели Дал. — Сега разбирам защо. Истината е, че всъщност вие не вършите същинската работа.
— Приключихме ли вече, мичман? — попита Колинс. Очевидно разпитът ѝ беше омръзнал.
— Защо просто не ми казахте всичко това, когато се качих на кораба?
— И какво се очакваше да ти обясним, Анди? — попита лейтенантката. — Здрасти, добре дошъл на „Дръзки“, избягвай офицерите, понеже е вероятно да те убият, ако попаднеш в техен изследователски отряд, и о, между другото, имаме си магическа кутия, с която вършим невъзможни неща? Това щеше да остави прелестно първоначално впечатление, нали?
— Нямаше да ни повярваш — намеси се Касауей. — Не и докато не останеш тук достатъчно дълго, че да нагазиш в лайната.
— Луда работа — заяви Дал.
— Така си е — съгласи се Колинс.
— И нямате рационално обяснение за това? Дори хипотеза?
— Рационално е обяснението, което дава Двойното О — обади се Трин. — „Дръзки“ поема високорискови мисии. Заради това дава повече жертви. Като компенсация екипажът е развил суеверия и стратегии за изплъзване. А ние тук използваме високоразвити технологии, които не разбираме, но ни позволяват да изпълняваме мисиите си.
— Само дето не вярвате в това.
— Не ми харесва подобно обяснение — възрази Трин. — Нямам никакви причини да не му вярвам.
— По-разумно е, отколкото версията на Дженкинс — обади се Мбеки.
Дал се обърна към нея.
— Споменавала си го и преди.
— Той се занимава с независим изследователски проект — оправда го Колинс.
— По темата?
— Не точно — смотолеви лейтенантката. — Той е човекът, изградил проследяващата система, която използваме за капитана и останалите. ИИ-то на корабния компютър я вижда като хак и все се опитва да я ремонтира. Така че се налага Дженкинс да обновява програмката си непрекъснато, ако искаме да продължава да действа.
Дал погледна към Касауей.
— Ти каза, че приличал на Йети.
— Ами той наистина си прилича на Йети — призна Джейк. — На Йети или пък на Распутин. Чувал съм да го описват и по двата начина. И едното, и другото определение му прилягат.
— Според мен тъкмо него срещнах, след като ходих до мостика да дам на К’ийнг данните от Кутията за чумата на Керенски. Пресрещна ме в коридора.
— Какво ти каза? — полюбопитства Колинс.
— Каза ми да стоя далеч от мостика — отвърна Дал. — И ми каза да „избягвам повествованието“. Какво, по дяволите, ще рече това?