— Май ще трябва да ме черпи пеницилин с лед — Мая върна телефона обратно на Дал. — Значи казваш, че няма начин в момента да щъка насам-натам.
— Да се абстрахираме от факта, че би следвало лейтенантът да е покойник. Но няма начин след всичко преживяно да е жив и с акъла си. Този човек би трябвало вече да служи за учебен модел за пациент с посттравматично стресово разстройство.
— Има си терапии, с които да го компенсират — отвърна Дювал.
— Да, ама не толкова много пъти — възрази Дал. — Тук са записани седемнайсет големи наранявания и травми за три години. Прави по една на всеки два месеца. Би трябвало в момента вече да е на зеленчук, който си смуче палеца. Излиза, че на практика разполага с време само колкото да се възстанови, преди пак да му оправят болничната койка. Нереално е!
— Преследваш ли някаква конкретна цел с това твърдение — попита Мая, — или просто ревнуваш заради физическите способности на Керенски?
— Опитвам се да докажа, че на този кораб става нещо странно — Дал скролна нататък през още данни. — Днес началничката ми и колегите в лабораторията ми наприказваха камара глупости по темата за изследователските мисии и Керенски, и всичко останало. Но няма да се вържа!
— Защо?
— Защото не смятам, че и те самите си вярват. И защото версията им не обяснява неща като това… — той се намръщи и погледна към Фин. — Успя ли да хванеш нещо за Дженкинс?
— Говориш за Йетито, с което се срещнахме?
— Да.
— Той изобщо не фигурира в компютърната система.
— Не сме си го въобразили.
— Не, не сме — съгласи се Фин. — Просто го няма в системата. Но пък ако е богът по програмиране, какъвто го изкарват колегите ти и в момента активно хаква компютъра, не смятам, че би следвало много да се изненадваме, че не фигурира в данните, нали?
— Мисля, че трябва да го намерим — заяви Дал.
— Защо? — попита Фин.
— Понеже смятам, че знае нещо, за което никой друг не иска да говори.
— Приятелчетата ти в лабораторията казват, че е луд — уточни Хестър.
— Не смятам, че са приятели на Анди — възрази Хенсън.
Всички се извърнаха към него.
— Какво имаш предвид?
Младият милиардер сви рамене:
— Твърдят, че не му били споменавали за случващото се, понеже нямало да им повярва, преди да преживее това-онова лично. Може и да са прави. Но е вярно също, че ако не знае какво се случва, няма да може да използва същата стратегия, която колегите му използват — да избягва командир К’ийнг и останалите офицери, и така да се измъква от набора на доброволци за мисиите. Помислете си, другари: на кораб с многохиляден екипаж ние петимата попаднахме в състава на една и съща изследователска мисия. Какво общо имаме помежду си?
— Ние сме новите на борда — обади се Дювал.
Хенсън кимна.
— И естествено никой не благоволи да ни спомене какво се случва на кораба, до разговор по темата се стигна едва когато ножът опря в кокала.
— Значи смяташ, че до момента не са ни казвали нищо не защото не знаем достатъчно, за да повярваме — уточни Дал. — Смяташ, че реалната причина е, защото така, ако някой ще пада жертва, това ще сме ние, а не колегите ни.
— Това е просто предположение — подчерта Хенсън.
Хестър го изгледа възхитено:
— Не те мислех за толкова циничен!
Милиардерът отново сви рамене:
— Когато си наследник на третото по големина богатство в историята на Вселената, непременно се научаваш да се съмняваш в мотивацията на хората.
— Трябва да намерим Дженкинс — повтори отново Дал. — Трябва да научим какво знае той!
— И как предлагаш да стане? — попита Дювал.
— Мисля да започнем с товарните тунели.
Глава шеста
Дювал попита:
— Дал, накъде така?
Заедно с останалите от групичката им, тя се беше спряла насред коридора на космическата станция „Анджелис V“, загледана в неочаквано отцепилия се от тях мичман.
— Хайде, отпускари сме! — подкани го момичето. — Време е да се размажем!
— И да намажем — допълни Фин.
— Да се размажем и да намажем — поправи се Дювал. — Не е задължително непременно в този ред.
— Няма нищо лошо да е в такъв ред — запъна се Фин.
— Виждаш ли сега защо втората среща за теб е рядкост? — посочи му Дювал.
— Изобщо не говорехме за мен поначало — Анди беше тема на деня. Защото ни зарязва!
— Вярно, така беше! — възмути се Мая. — Анди! Не искаш ли да се размажеш и да намажеш заедно с нас?
— О, искам — увери я Дал. — Но първо трябва да си поприказвам по хипервълната.