— Не можеше ли да свършиш тази работа на „Дръзки“? — попита Хенсън.
— Не и с тази тема на разговор.
Дювал забели очи.
— Сигурно е нещо, свързано с новата ти мания, нали? Кълна се, Анди, още откакто ти влезе в главата тази муха за Дженкинс, вече не си забавен! Вече десет дни ходиш като топнат в студена вода. Хайде на разведряване, криво копеле такова!
Дал се ухили:
— Няма да се бавя, честна дума! Къде да ви търся?
— Наел съм апартамент в станционния „Хайят“ — съобщи му Хенсън. — Да се срещнем там? Ще ни познаеш по бързо изгубената трезвеност!
Фин посочи Хестър:
— И, в неговия случай, девственост!
— Добър опит — ухилен до уши го скастри приятелят му.
— Идвам след пет минути! — обеща Дал.
— Не се бави! — заръча Хенсън и заедно с останалите се отдалечи по коридора сред смях и закачки.
Анди погледа известно време след тях и после се насочи към търговския район на станцията в търсене на вълнови предавател.
Намери го, натъпкан между кафеджийница и ателие за татуировки. Беше голям колкото будка за вестници и вътре имаше само три вълнови терминала, единият от които не работеше. Пиян моряк от друг кораб шумно спореше с някого във втората кабинка. Дал зае третата.
На екрана се изписа „Добре дошли в «СърфПойнт Хайпъруейв»“, последвано от цената за отваряне на вълна на минута. Петминутна вълна щеше да излапа по-голямата част от седмичната заплата на младежа, но Дал не се изненада особено. Нужна беше много енергия, за да се отвори тунел в пространство/времето и да се свърже в реално време с друг терминал на светлинни години оттам. Енергията струва пари.
Дал извади и постави на карето за плащане анонимния кредитен чит, поддържан за случаи, които не искаше да бъдат проследявани право до неговата кредитна сметка. Екранът регистрира чита и отвори панел за „връзка“. Дал произнесе един от телефонните адреси в Академията и изчака обаждането да се осъществи. Беше почти убеден, че събеседничката му ще бъде будна и адекватна. Двойното О държеше всичките си кораби и станции на универсално време, понеже иначе лавината от разнообразни дължини на деня и часови зони щеше да направи невъзможно за хората да си вършат работата. Академията обаче се намираше в Бостън, а Дал не можеше да си спомни колко часови зони назад е.
От другия край на линията вдигнаха веднага, но само по аудио.
— Който и да си, прекъсваш ми сутрешното бягане — заяви жизнерадостен глас.
Дал се ухили и поздрави:
— Брутру, Кейси! Как ми е любимата библиотекарка?
— Мамка му! Анди!
Секунда по-късно се появи и образ — на екрана ухилена изгря Кейси Зейн, зад гърба ѝ се виждаше ветроходът „Конститюшън“.
— Пак тренираш по Пътеката на свободата! — отбеляза Дал.
— Тухлите я правят много удобна — отвърна Кейси. — Къде се намираш?
— На около триста светлинни години и плащам в хипервълновата връзка за всеки инч помежду ни — увери я Дал.
— Ясно — стана сериозна Кейси. — Какво ти трябва?
— В архива на Академията се намират плановете на всеки един кораб във флота, нали?
— Естествено. Поне на всички, чието съществуване Двойното О иска да признае.
— Дали има вероятност да са променяни или преправяни?
— Отвън ли? Не. Архивите не са свързани с външни компютърни системи, отчасти и за да се избегне хакването. Всички данни трябва да минават през жив библиотекар. Това ще рече дълготрайна заетост в наши дни.
— Предполагам, че си права — съгласи се Дал. — А дали има някакъв шанс да ти се примоля да ми пратиш плановете на „Дръзки“?
— Не са засекретени, доколкото знам, тъй че надали ще е проблем. Макар че може да се наложи да редактирам част от информацията за компютъра и оръжейните системи.
— Няма проблем. И бездруго не ме интересуват те.
— Като стана дума, ти всъщност нали си на „Дръзки“? Би трябвало от базата данни на кораба да можеш да се сдобиеш с плановете му.
— Вярно е — съгласи се Дал. — Но на някои системи на борда са правени промени, затова смятам, че оригиналните чертежи ще са ми по-полезни: за сравнение и контраст.
— Добре — съгласи се Кейси. — Ще ти го приготвя, щом се прибера в архива. Ще отнеме поне няколко часа.
— Няма проблем. Ще ми направиш ли и още една услуга? Изпрати всичко на този адрес, не на моя в Двете О — младежът изрецитира алтернативен адрес, който още докато беше в Академията бе регистрирал анонимно на публична платформа.
— Знаеш, че трябва да запиша това искане на информация — каза Кейси. — Което включва и адреса, на който я пращам.
— Не се опитвам да се крия от Двойното О — увери я Дал. — Не шпионирам, честно!
— И това го казва човекът, използващ анонимен обществен хипервълнови терминал да се обади на една от най-добрите си приятелки, вместо да насочи обаждане от собствения си телефон — възрази Кейси.
— Не те моля да извършиш предателство, честна дума!
— Добре — прие Кейси. — Дружки сме и тъй нататък, но шпионажът не ми влиза в длъжностната характеристика!
— Длъжник съм ти!
— Дължиш ми вечеря. Следващия път, когато наминеш насам. Животът на библиотекарката архиварка не е ужасно вълнуващ, както знаеш. Трябва да си наваксвам чрез чужди приключения!
— Повярвай ми, в момента най-сериозно се замислям дали и самият аз да не стана библиотекар!
— Няма нужда от подмазване! Ще ти пратя инфото, когато се прибера в кабинета. А сега изчезвай от линията, докато не си си профукал всичките пари!
Дал се ухили отново:
— До после, Кейси!
— До после, Анди!
Връзката прекъсна.