— Не се опитвам да се крия от Двойното О — увери я Дал. — Не шпионирам, честно!
— И това го казва човекът, използващ анонимен обществен хипервълнови терминал да се обади на една от най-добрите си приятелки, вместо да насочи обаждане от собствения си телефон — възрази Кейси.
— Не те моля да извършиш предателство, честна дума!
— Добре — прие Кейси. — Дружки сме и тъй нататък, но шпионажът не ми влиза в длъжностната характеристика!
— Длъжник съм ти!
— Дължиш ми вечеря. Следващия път, когато наминеш насам. Животът на библиотекарката архиварка не е ужасно вълнуващ, както знаеш. Трябва да си наваксвам чрез чужди приключения!
— Повярвай ми, в момента най-сериозно се замислям дали и самият аз да не стана библиотекар!
— Няма нужда от подмазване! Ще ти пратя инфото, когато се прибера в кабинета. А сега изчезвай от линията, докато не си си профукал всичките пари!
Дал се ухили отново:
— До после, Кейси!
— До после, Анди!
Връзката прекъсна.
Когато Дал стигна до апартамента, имаха гост.
— Анди, нали познаваш лейтенант Керенски? — попита Дювал със странно безразличен глас.
Те с Хестър стояха от двете страни на Керенски, преметнал свойски по ръка през раменете им. Изглежда, двамата му спътници имаха за задача да го крепят прав.
— Сър — поздрави Дал.
— Анди! — възкликна Керенски завалено. Освободи се от Дювал и Хестър, направи две олюляващи се стъпки и шляпна Дал по рамото с ръката, с която не държеше питието си. — В отпуска сме! Оставяме ранговете на борда! За теб сега съм просто Анатоли. Хайде, кажи го!
— Анатоли — повтори Дал.
— Ето, не беше толкова трудно, нали? — Керенски гаврътна питието си и се отдалечи със забележката: — Я виж ти, останах на сухо!
Мичманът вдигна вежда в посока на Дювал и Хестър.
— Забеляза ни точно преди да влезем в хотела и се лепна за нас като пиявица — обясни Мая.
— Пияна пиявица — уточни Хестър. — Беше насвяткан още преди да дойдем тук!
— Пияна и наточена пиявица — допълни Дювал. — Причината да премята ръка през рамото ми е, за да може да ми опипва цицата. Нищо че е лейтенант, ще му наритам задника!
— В момента работим по план да напием Анатоли дотам, че да припадне, преди да се опита да насилва Дювал — обясни Хестър. — След това ще го хвърлим в улея за прането!
— Мамка му, пак се връща! — промърмори Мая.
И наистина, Керенски се препъваше обратно към триото. Напредваше по-скоро настрани, отколкото напред. Спря, за да снеме местоположението си.
— Защо не ми го оставите на мен? — попиха Дал.
— Сериозно ли?
— Ами да, ще го наглеждам, докато не припадне.
— Човече, ще ти дължа една свирка! — увери го Дювал.
— Какво?!
— Какво?! — зяпна и Хестър.
Момичето се оправда:
— Просто така ми дойде. В пехотата, когато някой ти свърши услуга, му казваш, че ти дължи някакво сексупражнение. Ако е нещо дребно, ще е чекия. Средно по размер — свирка. Голяма услуга — и дължиш чукане. Та по силата на навика. Просто така се казва!
— Ясно — кимна Дал.
— Не предвкусвай предстояща свирка — повтори се Дювал. — Да сме наясно!
— Важна е идеята — увери я Анди и се обърна към Хестър. — Ами ти, искаш ли и ти да ми дължиш свирка?
— Чакай да помисля.
— Какво чувам тук за свирки? — включи се Керенски, доолюлял се най-сетне до тях.
— Ами добре, дължа ти една! — бързешком реши Хестър.
— Отлично — прие Дал. — С вас ще се видим после!
Двамата моряци отстъпиха бързешком.
— Къде отиват? — примигна разочаровано Керенски.
— Планират купон за рожден ден — обясни Дал и посочи към един от диваните в апартамента. — Защо не поседнете, сър?
— Анатоли — поправи го лейтенантът. — Боже, мразя, когато хората използват званията по време на отпуска! — той тежко се срути на дивана, като по чудо не си разля питието.
— Всички ние сме братя по служба, нали така? Е, като изключим онези от нас, дето са сестри… — той се озърна в търсене на Дювал. — Харесва ми приятелката ти!
— Забелязах — кимна Дал и също седна.
— Тя ми спаси живота, да знаеш — светна го Керенски. — Тя е ангелка! Мислиш ли, че ме харесва?
— Не.
— Че защо не? — разстрои се улученият право в сърцето лейтенант. — Да не харесва жени или нещо подобно?
— Омъжена е за работата си.
— А, ясно, омъжена — промърмори Керенски, очевидно без да доизслуша какво още има да каже Дал. Смукна солидно от чашата си.
— Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?
Лейтенантът завъртя ръката, с която не държеше питието си, подканвайки към задаване на въпроса.