— Вече ми предстоят две — сподели Дал. — Така че съм се уредил.
— А, бива — съгласи се Керенски. — Даже чудесно! — и след това захърка, сгушил глава на рамото на събеседника си.
Мичманът вдигна очи и срещна втренчените погледи и на четиримата си приятели.
— Всичките ми дължите по свирка — озъби им се той.
— Да я заменим с едно питие? — попита Фин.
— Става — съгласи се Дал и погледна надолу към Керенски. — Какво ще правим със Спящата красавица?
— Улеят за прането е ей там отзад! — предложи обнадеждено Хестър.
Глава седма
В столовата по обед Дал разгъна разпечатката пред Фин и Дал с думите:
— Ето чертежите на „Дръзки“ които съм свалил от базата данни на кораба… — разтвори и втора схема. — А това са плановете, които получих от архива на Академията. Забелязвате ли нещо по-особено?
— Не — каза Фин след малко.
— И аз не виждам — потвърди и Дювал след малко.
Дал въздъхна и посочи.
— Обърнете внимание на товарните тунели. Използваме ги да прекарваме товари през кораба, но няма причина вътре да не може да се движи и човек. Екипите по поддръжката постоянно влизат там, за да получат достъп до корабните системи. Тунелите са проектирани така, че експлоатационните задачи да не пречат на всички останали да си вършат работата.
— И смяташ, че Дженкинс е там вътре? — предположи Дювал.
— Че къде другаде да бъде? Излиза само когато му е удобно; никой не го вижда през останалото време. Помислете си колко е населен корабът. Единственият начин да изчезнеш е да се придържаш към място, където останалите от екипажа не ходят по принцип.
— Проблемът в разсъжденията ти е, че товарните тунели са именно тунели — отбеляза Фин. — И макар че там хората са рядкост, гъмжи от автономни колички за доставки. Ако някой се застои на едно място достатъчно дълго, ще блокира трафика им или ще го сгазят.
Дал размаха пръст.
— Гледай сега, именно това е нещото, което и двамата не виждате. Ето… — той посочи едно квадратче в лабиринта от товарни тунели. — Когато количките не извършват доставки, все трябва да се намират някъде. Не се мотаят по коридорите. Вместо това отиват в някой от тези разпределителни центрове. Помещенията са предостатъчно големи в тях да се окопае човек.
— Стига вътре да няма стадо гъчкащи се колички — уточни Дювал.
— Именно — съгласи се Анди. — Така, погледни сега разпечатката на „Дръзки“, взета от кораба, където има шест такива разпределителни центъра. Но на плановете от архива центровете са седем… — той почука по седмия разпределителен център. — Този е встрани от главните системи на кораба, което означава, че ремонтните групи нямат причина да го приближават. Максимално е отдалечен, на практика няма къде по-нататък да се оттеглиш и да останеш на борда. Ето тук се крие Дженкинс. Призрак в машината. Тук ще го намерим!
— Не виждам защо не идеш да помолиш шефката си да те запознае с него — отбеляза Дювал. — Каза, че Дженкинс технически ѝ е подчинен.
— Опитах и не стигнах доникъде — призна Дал. — Накрая Колинс ми заяви, че Дженкинс се появява само когато той си реши, а през останалото време го оставят на спокойствие. Той им помага да следят капитана, К’ийнг и останалите. Не искат да го ядосват и да се оставят уязвими.
— Като говорим за дявола… — каза Фин и посочи с брадичка.
Дал се обърна и видя, че към него се насочва главният научен офицер. Понечи да се надигне.
К’ийнг му махна да седне.
— Свободно, мичман! — забеляза плановете. — Изучаваме кораба, а?
— Просто търся начини да си върша по-ефикасно работата — обясни Дал.
— Възхитителна инициатива! Мичман, скоро ще пристигнем в системата Ескридж, където се отзоваваме на сигнал за помощ, подаден от местната колония. Докладите оттам са неясни, но подозирам, че може да си имаме работа с биологичен агент, така че набирам отряд от твоя отдел, който да ме съпроводи. Включен си в състава на групата. Ще се срещнем в совалковия док след половин час.
— Слушам, сър!
К’ийнг кимна и се отдалечи. Дал се обърна към Дювал и Фин, които го гледаха с особени изражения.
— Какво има?
— Отиваш на изследователска мисия с К’ийнг — намекна Дювал.
— Внезапна и със странно съвпадение по време изследователска мисия с К’ийнг — уточни Фин.
— Хайде да не ставаме параноици!
— Много смешно — само кой го казва!