Чу Касауей да казва:
— Пазя ти гърба!
Дал се върна към работата си. Няколко минути по-късно констатира:
— Това е някой си на име Фуад Али. Явно е бил лекарят на колонията — вдигна глава и се взря покрай трупа на Али навътре в гората. — Кървавата следа продължава в тази посока. Искаме ли да продължим издирването?
Чу Мбеки да пита зад гърба му:
— Какво правиш?
— Какво има? — Дал се извърна и видя, че Касауей е насочил пулсовия пистолет към него, а Фиона объркано се взира в колегата си.
Касауей се намръщи:
— Дявол го взел, Фиона, не може ли просто да си затваряш устата?
— И аз да питам същото като нея. Какво правиш? — Анди понечи да се надигне.
— Не мърдай! — предупреди го Джейк. — Не мърдай, иначе ще те застрелям!
— Като гледам, и бездруго ще ме застреляш. Но нямам представа защо!
— Понеже един от нас трябва да умре — обясни Касауей. — Така са вързани нещата при изследователските мисии. Ако К’ийнг води отряд, то някой ще умре. Непременно има по един загинал. Но щом вече е паднала жертва, тогава всички живи са в безопасност. Такъв е механизмът.
— Последният човек, който ми обясни същото нещо, го накълцаха на малки парченца — нищо че вече имаше дадена жертва — каза Дал. — Не мисля, че правилото действа точно както си мислиш.
— Млъкни! — нареди Касауей. — Ако умреш, на нас с Фиона няма да ни се наложи да загинем. Ти ще си жертвеното агне. Щом бъде принесена жертвата, останалите са в безопасност. Ще бъдем спасени!
— Не става така, повярвай ми — възрази Дал. — Кога за последно си бил на изследователска мисия, Джейк? Аз бях само преди няколко седмици. И правилото не действа по този начин! Пропускаш съществени подробности. Ако ме убиеш, няма да значи, че сте в безопасност. Фиона…
Погледна към Мбеки с надежда да се позове на здравия ѝ разум, но видя, че и тя самата се готви да вдигне пулсовия си пистолет.
— Хайде де, приятели! Два изстрела трудничко ще останат незабелязани.
— Нагласи си пистолета на ниска степен — обясни Касауей на колежката си. — Цели се в центъра на тялото. Когато го свалим, ще го разрежем. Това ще ни прикрие. Можем да обясним кръвта, като кажем, че сме се опитвали да спасим… — и планът му се разви само дотам, преди тварите да се стоварят от короните на дърветата и право върху него и Мбеки.
И двамата паднаха с писъци, вкопчени в борба с безмилостно разкъсващите плътта им зверове. Дал остана втрещен може би секунда, след което с бясна скорост се втурна по посока на колонията. По-скоро долови, отколкото видя тварта, със скока на която внезапното му бягство го размина на косъм.
Дал криволичеше между дърветата, крещейки с пълно гърло имената на К’ийнг и Тейлър. Гласче в главата му настояваше да разбере дали тича в правилната посока; друго гласче се чудеше защо не използва телефона си, за да се свърже с офицера. Трето гласче напомняше, че и той разполага с пулсов пистолет, вероятно ефективен срещу неизвестното чудовище, което в момента похапваше от Касауей и Мбеки.
Четвърти глас в главата на мичмана настояваше: „Сега му е времето да търчиш и да пищиш с все сили!“
Дал се вслуша именно в тази препоръка.
Успя да мерне процеп сред дърветата и през него съзря далечните каравани на колонията и силуетите на К’ийнг и Тейлър. Разпищя се с все сили и се втурна по права линия към тях, размахвайки ръце, за да привлече вниманието им. Забеляза че се раздвижват, все едно са го чули.
След това нещо се удари в него и Дал падна на земята.
Тварта го награби незабавно, хапеше и късаше живо месо. Мичманът пищеше и се бореше и в паниката си мярна нещо, което много силно му заприлича на око. Заби палеца си в него. Звярът изрева и се дръпна назад, а Дал се изхързули изпод него, но незабавно бе нападнат отново и усети челюсти да се сключват върху рамото му. Пронизващото парене в раната го осведоми, че ухапването на чудовището, освен всичко друго е и отровно. Отново потърси окото и го ръгна втори път, така че накара нападателя си да се отдръпне отново, само че този път младежът беше твърде замаян и се чувстваше прекалено зле, за да помръдне.
Помисли си: „Една саможертва и който оцелее, е в безопасност, ама друг път!“ и последното, което видя, беше как наистина впечатляващият комплект зъби на звяра се затваря около главата му.
Дал се събуди, за да се види обкръжен от приятелите си.
— … ак? — изпъшка.
— Фин, дай му малко вода! — нареди Дювал.
От държача на ръба на болничното легло Фин взе малък контейнер със сламка, която намести между устните на Дал.