Страдалецът отпи колебливо. След време прошепна:
— Не съм мъртъв!
— Не — отвърна Дювал. — Не че не си се постарал да умреш. Когато те докараха обратно на кораба, по всички правила остатъците от теб вече трябваше да са предали богу дух. Доктор Хартнел твърди, че си извадил голям късмет К’ийнг и Тейлър да стигнат до теб навреме, иначе тварта е щяла да те изяде жив!
Думите ѝ разтръскаха паяжините в паметта на Дал.
— Касауей? Мбеки?
— Мъртви са — осведоми го Хенсън. — И не беше останало кой знае какво от тях за връщане на борда!
— Ти си единственият все още жив член на изследователския отряд — добави Хестър. — Като изключим К’ийнг.
— Тейлър? — изхъхри Дал.
— Бил ухапан — заяви Дювал, интерпретирайки правилно въпроса. — Отровата на тези зверове не убива хората, само ги побърква. Та Тейлър откачил и започнал да стреля из кораба. Убил трима от екипажа, преди да го свалят.
— Точно това смятат, че се е случило и на планетата — додаде Фин. — Записите на лекаря показват, че група ловци била нахапана от тези зверове, върнали се в колонията и започнали да стрелят по всичко, което мърда. След това се появили и тварите, изяли мъртъвците и избили оцелелите.
— К’ийнг също е бил ухапан, но капитан Абърнати нареди да го изолират, докато бъде намерена противоотрова — уточни Хенсън.
— Чрез твоята кръв — додаде Хестър. — Ти беше в безсъзнание, така че нямаше как да се побъркаш. Това даде на тялото ти време да метаболизира и неутрализира отровата.
— Голям късмет извади командирът, че ти оцеля — завърши Дювал.
— Не — отвърна Дал и вдигна ръка да посочи към себе си. — Извадих късмет, че се е нуждаел от мен!
Глава осма
— Това пък какво е? — попита Дал от леглото си, след като взе от протегнатата ръка на Фин един от подобните на копчета предмети.
— Нашият способ да се промъкнем незабелязано до Дженкинс — отвърна приятелят му, раздавайки и останалите от шепата си. — Това са идентификационни предаватели на товарни колички. Свалих ги от повредените в боклукчийския гараж. Всеки път, когато бъдат отворени или затворени, вратите на товарните тунели сканират обекта и търсят идентификация. Ако си член на екипажа, обозначава те твоят телефон. Ако си количка, върши го едно такова копче.
— Защо просто не оставим телефоните си и да тръгнем без идентификация? — попита Хенсън, вдигнал копчето си към светлината.
— Понеже тогава ще остане необяснено отварянето на врата — отвърна Фин. — Ако този Дженкинс е толкова параноичен и внимателен, както нашият Анди смята, тогава няма да пропусне да забележи подобна загадка.
— Значи оставяме телефоните си в каютите, взимаме по едно копче и тръгваме да го търсим? — попита Дал.
— Такъв е планът, който ми хрумна. Освен ако не разполагаш с по-добър.
— Току-що прекарах две седмици, занимавайки се само и единствено с боледуване. Така че планът ти ми звучи чудесно!
— И как ще открием този тип? — поинтересува се Дювал.
— Ако следи капитана и старши офицерите, тогава ще е активен, когато са и те — отвърна Дал. — Което означава — през първата вахта. Ако влезем веднага след началото на трета вахта, имаме шанс да го спипаме, докато спи.
— Значи ще се събуди с надвесени над него петима души, които го зяпат? — попита Хестър. — Това надали ще подобри параноята му, да знаете!
— Може и да не спи, а и ако ни забележи, сигурно ще се опита да избяга — възрази Дал. — Тъй че ако ще влиза само един от нас, възможно е да го изтърве. По-слабо вероятно е да се изплъзне на петима ни, ако всеки идва от различен коридор.
— Всички в готовност да свалят Йети! — обади се Фин. — Тоя тип е едър и космат!
— Освен това, каквото и да се случва на този дяволски кораб, мисля, че е редно да научим за това по-скоро рано, отколкото късно.
— Значи веднага след началото на трета вахта — уточни Дювал. — Тази вечер ли?
— Не, не и днес. Дайте ми ден-два да свикна отново с ходенето! — Дал се протегна и простена.
— Кога ти свършва болничният? — поинтересува се Хенсън, следейки движенията му.
— Днес ми е последният ден. Ще ме вкарат за финален преглед, след като си тръгнете. Напълно съм оздравял, просто съм схванат от въргалянето по задник. След няколко дни ще съм готов да ида на експедиция. Оттук нататък ми предстои само да ме изпишат оттук и да ида в лабораторията по ксенобиология да узная защо нито един от двамата ми висшестоящи офицери не си даде труда да дойде да ме навести, докато бях в болницата.
— Може да има нещо общо с това, че другите ти двама колеги бяха изядени — предположи Хестър. — Просто така ми се струва.