Ето защо, когато тълпите на екипажа най-накрая се разредиха и Дал усети изтощението, за което повехналите му от неупотреба мускули се опитваха да го уведомят, остана изненадан да открие, че се намира пред най-близката до тайното скривалище на Дженкинс врата на товарен тунел.
Постоя пред вратата доста време, припомняйки си плана да се прокраднат при странника групово и да открият какво знае той.
— Майната му! — изруга и удари копчето за достъп, за да отвори вратата на коридора.
От другата ѝ страна бе застанал Йети, който го сграбчи и го дръпна навътре. Стреснат, Дал успя да извика, но бе твърде слаб да се съпротивлява. Препъна се след нападателя си. Йетито, в чието лице вече разпознаваше Дженкинс, затвори вратата зад него.
— Спри да врещиш! — Дженкинс пъхна пръст в ухото си и го завъртя. — Исусе, ама че дразнещ звук!
Дал се обърна за миг към затворената врата и после отново зяпна събеседника си. Попита:
— Как ми врътна този номер? Откъде знаеше?
— Понеже изучавам човешкото поведение — обясни Дженкинс. — От гледна точка на човечеството ти си доста предвидим. И понеже те държа под постоянно наблюдение чрез телефона ти, идиот такъв!
— Значи знаеш…
— За извънредно сложния ви план да се промъкнете и да ме изненадате ли? Твоето приятелче Фин получава половин точка за идеята с идентификаторите на количките. Но той не знае, че в момента, в който бъде сканиран предавател на бракувана количка, при мен незабавно се вдига тревога. Не е първият, който си мисли, че може да влезе в тези коридори по подобен начин. А и ти не си първият, който се опитва да ме търси.
— Не съм ли? — изуми се Дал.
Дженкинс щракна с пръсти, сякаш с цел да фокусира вниманието му.
— Какво ти казах току-що? С празни приказки няма да стигнем доникъде.
— Извинявай. Нека го кажа по друг начин. Значи и други са се опитвали да те намерят, но са се провалили?
— Точно така — потвърди Йети. — Не искам да бъда намиран и онези, които използват услугите ми, също не искат да бъда намиран. Заедно успяваме да избегнем всички, които не желая да виждам!
— Значи искаш да се срещнеш с мен — внимателно предположи Дал.
— По-точно ще е да кажем, че ти искаш да се срещнеш с мен, а аз нямам нищо против да бъда срещнат — уточни Дженкинс.
— И защо аз?
— Току-що те назначиха на мостика.
— Така е. И си спомням, че ти ме предупреждаваше много настоятелно да стоя далеч от мостика.
— Което е и причината да тръгнеш да ме търсиш — потвърди Дженкинс. — Въпреки че с това ще съсипеш съставения от приятелите си план.
— Да.
— Защо?
— Не знам — призна Дал. — В главата ми е пълна каша!
— Грешиш. Съвсем ясно си мислиш, само че не и съзнателно. А сега включи и съзнанието си в процеса и ми кажи защо си дошъл. Но побързай! Тук се чувствам като разголен.
— Защото знаеш защо — каза Дал. — Всички останали на „Дръзки“ са наясно, че на кораба нещо сериозно му куца. Излизат от кожите си, за да избегнат попадането във водовъртежа. Но те нямат представа какво го причинява. Ти знаеш.
— Може и да знам — съгласи се Дженкинс. — Но какво значение има?
— Ами например защото, ако не знаеш какво предизвиква ситуация като тази, в която се намираме, няма как да предприемеш мерки за подобряването на положението. Всички номера и суеверия не носят и капчица полза, ако не се знае причината за тях. Условията могат да се променят и тогава си прецакан.
— Както го казваш, всичко се основава на твърде постна логика — възрази Дженкинс. — Не обяснява защо си решил да ме проследиш точно сега.
— Защото някой активно се опитва да ме убие именно сега. Колинс ме назначи на мостика, понеже реши, че ме иска мъртъв.
— Да, смърт чрез изследователска мисия. Много ефективно е на този кораб — съгласи се Дженкинс.
— Утре отивам на мостика. След това не е въпрос дали ще ме убият, а кога. Нямам време. Трябва да узная сега.
— За да избегнеш смъртта.
— Няма да е зле, да.
— Колинс също иска да избегне смъртта и ти току-що я нарече страхливка — уточни Дженкинс.
— Не това я прави страхливка — поправи го Дал.
— И аз така мисля.
— Ако съм в състояние да разбера причините, може и да успея да се спася от смъртта и дори да успея да предпазя и други от нея. На борда има хора, за които ме е грижа. Искам да ги запазя живи!
— Добре тогава — прие Дженкинс. — Нека ти задам само още един въпрос, Дал. А какво ще правиш, ако ти споделя моята версия и тя ти прозвучи като пълна лудост?