— Но не и някой от тях — додаде Хенсън.
— Точно така — съгласи се Дженкинс. — Да, Керенски най-редовно надзърта в очите на смъртта. Дори и на останалите четирима им се случва да преживеят нещо по-разтърсващо. Но смърт? Не и за тях. Никога за тях.
— И това определено не е нормално — подкокороса го Дал.
— Разбира се, че не е! — възкликна Дженкинс и обърна образите на петимата офицери с таблиците зад тях. — Всеки от командирите ни по време на мисия преживява експоненциално по-високи нива на смъртност в отряда в сравнение с други офицери на същите позиции, но на други кораби. Тук виждате статистика за целия флот и за времето на цялото му съществуване още от образуването на Двойното О преди близо двеста години. За да стигне до такива нива на смъртност, човек трябва да се върне до флотите по сините вълни — и дори тогава самите офицери не са се изплъзвали от статистиката. Капитаните и старшите офицери са умирали като мухи.
— До това водят скорбутът и чумата — обади се Хестър.
— Не става дума просто за скорбут — Дженкинс разпръсна образите на офицерите. — И днес умират хора от командния състав, да знаете. Рангът променя донякъде графиката на смъртността, но не я елиминира напълно. От статистическа гледна точка и петимата ни офицери би трябвало да са мъртви вече по два-три пъти. Може би някой от тях би могъл да преживее всичко, което съдбата му е поднесла до момента. Но и петимата? Вероятността за това е по-малка, отколкото някой от тях да го удари светкавица.
— Която той ще преживее — додаде Фин.
— Но не и морякът редом с него — допълни Дювал.
— Сега вече схващате — зарадва се Дженкинс.
— Това, което се опитваш да ни обясниш, е невъзможно — заяви Дал.
Домакинът им поклати глава:
— Няма невъзможни неща. Но някои са твърде слабо вероятни. Това е едно от тях.
— Колко слабо вероятно?
— В цялото ми проучване се появи само още един кораб, който има поне горе-долу подобни на нашите статистически графики за изследователските мисии — заяви Дженкинс. Порови отново сред таблиците и измъкна една на екрана. Всички я зяпнаха.
Дювал се намръщи:
— Не разпознавам този кораб. А си мислех, че са ми известни всички модели, с които разполагаме. От флота на Двойното О ли е?
— Не съвсем — призна Дженкинс. — От флота на Обединената федерация на планетите е.
Дювал примигна и се втренчи по-настоятелно в събеседника им.
— Те пък кои са?
— Не съществуват — обясни Дженкинс и посочи отново към кораба. — Този също. Това е космическият кораб „Смели“. Измислен е. Участвал е в драматичен научнофантастичен сериал. В какъвто участваме и ние.
— Добре — обади се Фин след малко. — Не знам какво си мислят останалите тук, но аз съм готов да оценя този тип официално като „напълно изчанчено изкукал“.
Дженкинс погледна към Дал.
— Казах ти, че ще прозвучи налудничаво… — махна към екрана. — Но ето ви статистиките!
— Те показват само, че нещо е прецакано на този кораб — възрази Фин. — Не предполагат, че сме звезди в някакво шибано научнофантастично предаване!
— Не съм казал, че сте звезди — възрази Дженкинс и посочи към реещите се лица на Абърнати, К’ийнг, Керенски, Уест и Хартнел. — Те са звездите. Вие сте статисти.
— Страхотно! — възкликна Фин и се изправи. — Изключително ти благодаря, задето ми загуби времето. А сега отивам да поспя.
— Чакай! — обади се Дал.
— Чакай ли? Сериозно, Анди? — Фин се озъби. — Знам, че от известно време си се побъркал на тази тема, но едно е да си на ръба и друго — да се прекатуриш през него, а нашето космато приятелче тук е толкова далеч оттам, че от мястото му вече не се вижда и самият ръб!
— Знаеш колко мразя да се съгласявам с Фин — обади се и Хестър. — Но сега съм на неговото мнение. Това не е правилно. Не е дори грешно!
Дал се обърна към Дювал. Тя сви рамене:
— Аз също гласувам за „хлопа му дъската“, Анди. Съжалявам!
— Джими? — попита Анди и погледна към Хенсън.
— Е, човекът определено е луд. Но мисля, че казва истината.
— Разбира се, че я казва! Точно затова е луд — заяви Фин.
— Не това имах предвид — отвърна Хенсън. — Когато си побъркан, логиката ти е последователна спрямо вътрешните ти мисловни процеси, но е вътрешна логика, което няма никакъв смисъл извън собствената ти глава… — той посочи към Дженкинс. — Неговата логика е външна и достатъчно смислена.