— Като изключим факта, че всички сме въображаеми — ухили се Фин.
— Не съм го казал — възрази Дженкинс.
— Даа бе — Фин посочи към „Смели“. — Въображаем е, безподобен задник такъв!
— Да, той е такъв — съгласи се домакинът им. — Вие не сте. Но измислиците на телевизионния сериал влияят на нашата реалност и я изкривяват.
— Чакай — спря се Фин и размаха невярващо ръце. — Телевизия? Да не би случайно да се майтапиш? Че то няма телевизия от стотици години.
— Тя започва излъчвания през 1928-ма — поправи го Дженкинс. — Последната ѝ употреба като средство за развлекателни предавания е от 2105-та. Някъде между тези две дати е имало телевизионен сериал, проследяващ приключенията на екипажа на „Дръзки“.
— Наистина ми се ще да знам с какво си се напушил — заяви Фин. — Защото, каквото и да е то, обзалагам се, че от него може да се изкара страхотна печалба!
Дженкинс погледна отново към Дал:
— Не мога да работя така!
— Моля ви, млъкнете за минутка! — заяви Дал. И двамата спорещи се поуспокоиха. — Вижте сега. Съгласен съм, че версията е налудничава. Дори той признава, че е откачена! Но помислете си, какво сме видели да се случва на този кораб. Помислете си как се държат хората тук. Откаченото нещо на борда не е този тип, дето си мисли, че ни дават в телевизионен сериал. Откаченото тук, поне доколкото мога да твърдя аз, е, че това е най-смисленотообяснение за случващото се! Кажете ми, че не съм прав!
Дал огледа приятелите си. Всички мълчаха. Фин имаше такъв вид, все едно едва се сдържа да не се обади.
— Ето — посочи Анди. — Тъй че нека поне изслушаме какво още има да ни каже той. Може версията да става още по-шантава. Може пък да става и по-смислена. И в двата случая е по-добра от онова, с което разполагаме ние — кръгла нула.
— Добре — обади се Фин накрая. — Но ни дължиш по една чекия на всеки! — и си седна.
— Чекия ли? — примигна изумено Дженкинс.
— Дълга история — уточни Дал.
— Е, няма значение — прецени Дженкинс. — Прав си за едно нещо. Откачено е, че най-смисленото обяснение за случващото се на борда е, че телевизионен сериал се намесва в нашата реалност и я изкривява. Но това не е най-лошото в случая.
— Исусе Христе! — възкликна Фин. — Ако това не е най-лошото, кое е тогава?
— Поне доколкото мога да твърдя, сериалът всъщност не е особено добър.
Глава десета
— Код червено! — заяви капитан Абърнати, когато календрианският бунтовнически кораб изстреля торпедата си по „Дръзки“. — Отклоняващи маневри! Сега!
На научната станция на мостика Дал се поразкрачи за стабилност, когато корабът се залюля с широка амплитуда, въртейки носа си, за да избегне пъргавите самонасочващи се торпеда.
Припомни си как Дженкинс беше казал: „Ще забележите как в кризисни моменти вътрешните стабилизатори на «Дръзки» отказват да работят добре. По всяко друго време корабът може да направи завой върху иглено ухо и да врътне лупинг, без люлеенето да се усети. Но щом има драматични събития, губи почва под краката.“
— Те все още идват право към нас! — изкрещя мичман Джейкъбс, който следеше торпедата от оръжейната станция.
Абърнати натисна на креслото си копче, което отваряше широкочестотен канал.
— До всички на борда! Пригответе се за удар!
Дал и всички на мостика сграбчиха станциите си и се стегнаха. Младежът си помисли: „Колко по-добре щеше да е да имаме колани!“
Разнесе се далечно хрущене, когато торпедата удариха „Дръзки“. Палубата на мостика се олюля от удара.
— Докладвайте щетите! — излая Абърнати.
„Палуби от шест до дванайсет почти винаги понасят щети по време на нападения — беше казал Дженкинс. — Става така, понеже в сериала имат декори само за тези палуби. Така че е удобно да отклонят камерата от мостика, за да снимат експлозии и как взривната вълна подмята членовете на екипажа.“
— Палуби шест, седем и девет са понесли тежки щети — докладва К’ийнг. — Палуби осем и десет са с умерени поражения.
— Още торпеда! — извика Джейкъбс. — Четири на брой!
— Преграден огън! — изкрещя Абърнати. — Огън!
„Защо не използва преградния огън още отначало?“ — почуди се Дал.
В главата му Дженкинс отговори:
„Всяка битка е хореографирана за максимален драматизъм. Така се случва, когато действието бъде поето от Повествованието. Всичко тотално губи смисъл. Законите на физиката отиват на кино. Хората спират да разсъждават логично и минават към драматично мислене.“