„Повествованието“ — терминът, използван от Дженкинс за моментите, когато телевизионното предаване се прокрадваше в живота им — отмиваше рационалността и физическите закони и караше хората да знаят, правят и казват неща, които инак не биха изрекли.
„Вече ти се е случвало — беше споменал Дженкинс. — Факт, който иначе не си знаел, просто ти изниква в главата. Взимаш решение или предприемаш действие, което иначе не би направил. Досущ като неустоим импулс е и е точно такъв — ти не си себе си, а си просто пешка, която някой сценарист мести напред-назад.“
На главния екран три оранжеви слънца грейнаха ярко — преградният огън на „Дръзки“ прихващаше торпедата.
„Три, не четири — помисли си Дал. — Понеже да се промъкне едно е по-драматично.“
— Едно все още се движи към нас! — извика Джейкъбс. — Ще ни улучи!
Разнесе се зловещ тътен и торпедото се лепна на обшивката на няколко палуби под мостика. Джейкъбс изпищя — оръжейната станция избухна в порой от искри и го подметна заднешком на палубата.
„Нещо ще се взриви на мостика — беше казал Дженкинс. — През повечето време камерата се върти именно там. На мостика трябва да има поражения, независимо дали е възможно да възникнат или не.“
— Пренасочете оръжейния контрол! — извика Абърнати.
— Пренасочен е! — отвърна Керенски. — Поех го!
— Огън! — изкрещя капитанът. — С всички оръдия!
Керенски стовари пръсти върху бутоните по своя пулт. Главният екран засия от светлината на пулсовите лъчи и неутринните ракети, които се насочиха към календрианския бунтовник, и секунди по-късно той избухна в съзвездие от успешни попадения.
— Право в целта! — каза Керенски, проверявайки информацията на станцията си. — Изглежда, сме повредили двигателния им отсек, капитане! Разполагаме с около минута, преди да се взриви!
— Разкарай ни оттук, Керенски! — нареди Абърнати и след това се обърна към К’ийнг. — Какви са пораженията?
— Палуба дванайсет е понесла тежки щети — докладва научният офицер.
Вратата към мостика се отвори и прага прекрачи главният инженер Уест.
— И нашите двигатели са доста очукани — заяви той, сякаш бе съумял да подслуша разговора на Абърнати и К’ийнг през вратата, докато вият сирените за код червено. — Имаме късмет, че не се е пръснал собственият ни реактор, капитане!
— Колко време ще отнеме ремонтът?
„Точно колкото да включи усложнение в сценария“ — помисли си Дал.
— Десет часа, ако се понапънем.
— Дявол го взел! — Абърнати удари отново по креслото си. — Предполагаше се по това време да съпровождаме на мирните преговори кораба на календрианския понтифекс!
— Очевидно сред бунтовниците има такива, които се противопоставят на преговорите — заяви К’ийнг, надничайки към главния екран. На него корабът на бунтовниците се взриви невпечатляващо.
— Очевидно е, да — съгласи се Абърнати. — Но тъкмо те са хората, пожелали да започнат преговорите. Защо да ги поставят в опасност сега? И защо да нападат нас? — завърши той мрачно.
„От време на време Абърнати или някой от другите офицери ще каже нещо драматично или пък риторично, или навеждащо на размисъл и после всички останали ще се смълчат за няколко секунди — беше казал на посетителите си Дженкинс. — Това е въведението към рекламната пауза. Когато се случи, Повествованието се оттегля. И гледай какво става после!“
След няколко секунди Абърнати примигна, видимо се поотпусна и се обърна към Уест:
— Е, в такъв случай най-добре пратете хората си да оправят двигателите.
Тонът му бе забележимо по-малко напрегнат и изпълнен с драматизъм.
— Добре — Уест се обърна и излезе през вратата. Пътьом и той се поогледа, сякаш се чудеше защо ли е сметнал за необходимо да дойде чак горе до мостика, за да достави съществена информация, която също толкова лесно би могла да бъде предадена по телефона.
Абърнати се обърна към К’ийнг:
— Накарай ремонтните отряди да се заемат с пораженията по кораба, ако обичаш.
— Заемам се!
— И така и така сме на темата, нека някой да ремонтира и оръжейната станция — додаде Абърнати. — И да видим не могат ли да намерят някакви заглушители за енергийни изблици или нещо подобно. Няма никаква причина всичко на този мостик да избухва в искри веднага щом влезем в битка!
При тези думи Дал се изкашля задавено.
— Проблем ли има, мичман? — поинтересува се Абърнати, явно забелязвайки младежа за първи път, откакто се бе появил на мостика.
— Не, сър — отвърна Дал. — Съжалявам, сър. Нервност вследствие от битката, сър.