— Ти си Дил, от Ксенобиологията.
— Дал, сър. Това беше предишното ми назначение, да.
— Първи ден на мостика значи.
— Да.
— Е, не се притеснявай, невинаги е така — заключи Абърнати. — Понякога е по-зле!
— Да, сър.
— Добре — капитанът кимна към сгърченото тяло на Джейкъбс, който вече стенеше тихо. — Защо не свършиш нещо полезно и не заведеш Джаксън в лечебницата? Изглежда, ще му бъде полезно.
— Веднага, сър — Дал се наведе да помогне на Джейкъбс.
Когато вдигна пациента си, Абърнати попита:
— Как е той?
— Ранен, сър. Но мисля, че ще живее.
— Няма лошо — съгласи се капитанът. — Все е по-добре, отколкото може да се каже за предишния оръжеен майстор. Или за по-предишния. Понякога, Дил, се чудя какво, да му се не види, става на този кораб. Все едно ни гони проклето проклятие!
Когато Дал им описа събитията от нападението, Фин възрази:
— Това не доказва нищо!
Всеки с по питие в ръка, петимата приятели се бяха сгушили около една от масите в каюткомпанията.
Анди попита:
— Колко още доказателства искаш? Все едно проверяваш по списък. Нестабилни инерционни стабилизатори? Налични. Взривяващи се работни станции? Налични. Поражения по палуби от шест до дванайсет? Налични. Многозначителна пауза, преди да започнат рекламите? Налична.
— Няма загинали — посочи Хенсън.
— Не се е наложило някой да умре — възрази Дал. — Мисля, че тази битка представляваше просто откриващата сцена. Тази, която се развива преди първата рекламна пауза. Тя подготвя сцената за онова, което се случва после.
— Като например? — попита Дювал.
— Не знам — отвърна младият мичман. — Не го пиша аз проклетия сценарий!
— Дженкинс ще знае — каза Хестър. — Предвид цялата му сбирка от „серии“…
Дал кимна. Дженкинс им беше показал времевата линия на „Дръзки“, осеяна с ярки маркери на горе-долу равни разстояния. „Това са намесите на Повествованието — беше казал, зумвайки към един от маркерите, който отблизо се разклоняваше като коренова система. — Както виждате, идва и си отива. Всяко от тези по-малки събития е сцена. Те всички се вписват в дъгата на Повествованието… — Дженкинс смали мащаба. — Шест години. Двайсет и четири големи събития средно. Плюс няколко по-малки. Мисля, че те са включени в Повествованието романи.“
— Само не и ти! — оплака се Фин на Хестър, сепвайки Дал от омаята му. — Достатъчно е неприятно, че Анди се е вглъбил толкова в тази чудесия. А сега и ти минаваш на страната на лудите!
Хестър отвърна:
— Фин, ако прилича на обувка, ще го наричам патък, става ли? Не вярвам в заключенията на Дженкинс, но това познаване на подробностите е много впечатляващо. Последната битка премина точно както той каза, че ще бъде. Позна всичко, чак до взривяващата се станция на мостика. Да речем, че не става дума за реален сценарий, а просто Дженкинс си е спрял лекарствата. Но се обзалагам, че има добро предположение за това къде ще ни отведе приключението с този бунтовнически кораб.
— И какво, всеки път, щом стане нещо, ще ходиш при него за справка и да научиш какво следва? — заяде се Фин. — Ако наистина искаш сляпо да следваш водача на някоя секта, все ще намерим по-свестен от този, дето от четири години яде само изследователски порциони и дриска в преносим кенеф!
— А ти как ще го обясниш? — поинтересува се Хестър.
— Никак — отвърна Фин. — Виж сега. Това е проклет шантав кораб. Всички сме съгласни с това, нали? Но да се опитваш да наложиш каузалност на случайни събития е точно същото, каквото правят всички други тук на борда.
— Отмяната на физическите закони не е „случайно събитие“, Фин — възрази Хестър.
— Сега какво, и физик ли стана? — възмути се Фин и се огледа. — Хора, това е проклет космически кораб. Дали някой от нас всъщност може да обясни как функционира Вселената? Срещаме се с най-разнообразни извънземни форми на живот на току-що открити планети. Трябва ли да се изненадваме, че не ги разбираме? Ние сме част от цивилизация, която се е разпростряла на много светлинни години. Това си е по дефиниция странно, ако се замислите. И е като цяло извънредно невероятно.
— Не каза нищо такова, когато се срещнахме с Дженкинс — обади се Дал.
— Канех се — запъна се Фин. — Но след това всички искахте да чуете какво имал да ни каже и нямаше смисъл.
Анди се намръщи недоволно. Приятелят му продължи:
— Виж сега, напълно съм съгласен, че тук става нещо странно. Така е. Знаем го всички. Но може би причината е просто в това, че целият кораб е изпаднал в затворена крива на лудостта. Върти се в нея от години. В такава ситуация, ако човек търси начин да свърже слабовероятните събития, несъмнено ще намери начин. Не ни помага присъствието на човек като Дженкинс — макар и луд, той има достатъчно последователно мислене, че да спретне обяснение, и погледнато в ретроспекция, то като че ли показва шантава причинно-следствена връзка. А после човекът подивява и започва от името на моряците да следи офицерите, което само подхранва всеобщата лудост. Накрая идва и Анди, който е трениран да вярва в подобни фокус-мокуси.