— Това пък какво ще рече? — настръхна Дал.
— Ще рече, че си прекарал години в семинария, затънал до шия в мистицизъм — уточни Фин. — И не просто най-обикновен стандартен човешки мистицизъм, а истински извънземен такъв. Така че мозъкът ти се е разтегнал, приятелю, точно толкова, че да приюти откачената теория на Дженкинс… — той вдигна ръце, доловил раздразнението на събеседника си. — Харесвам те, Анди, не ме разбирай погрешно. Мисля, че си готин тип. Но смятам, че миналото ти работи срещу теб. Също и че — независимо дали го осъзнаваш, или не — водиш приятелчетата ни към таваните с разхлопани дъски.
Дювал се обади:
— Като стана дума за минало, точно това най-много ме ужаси в казаното от Дженкинс.
— Че знае за нас? — попита Хенсън.
— Колко много знае за всеки от нас — уточни Мая. — И какво смята, че означава.
„Вие сте статисти, но сте почетни статисти — беше им казал Дженкинс. — Стандартният статист съществува само за да го утрепят, така че си няма история. Но вие всички имате… — той ги посочи един по един. — Ти си навлязъл в дебрите на извънземна религия. Ти си мошеник, който си е създал врагове из целия флот. Ти си син на един от най-богатите типове във Вселената. Ти напусна последния си кораб след свалка с вишестоящ офицер, а сега спиш с Керенски.“
— Просто се цупиш, защото той каза на всички ни, че чукаш Керенски — обади се Хестър. — Особено след като вече уж си го разкарала за пред нас!
Дювал завъртя очи и отбеляза:
— Имам си нужди.
— Сред скорошните записи в медицинския му картон има три венерически болести! — обади се Фин.
— Бъдете сигурни, че първо го накарах да избоцка още един курс антибиотици — озъби се Дювал и погледна към Дал. — Освен това хич не ми се цупи, че си начесвам крастата. Никой сред вас не изяви особено желание!
— Хей, бях в лазарета, докато си се гушкала с Керенски! — възрази Дал. — Така че не обвинявай мен.
Мая се ухили подигравателно.
— И бездруго не точно това ме притесняваше, а по-скоро същината на казаното.
„Вас няма просто да ви убият — беше им споделил Дженкинс. — На телевизионните зрители не им стига във всеки епизод просто да се капичва по някое нещастно копеленце. От време на време трябва поне да изглежда, все едно умира истински човек. Така че взимат някой по-дребен герой, развиват го достатъчно дълго, та на зрителите да им стане интересен — и след това го карат да ритне кофата. Ето такива сте и вие. Понеже идвате с интересно минало. Вероятно ще имате по един цял епизод, посветен на смъртта ви!“
— И това са пълни глупости! — отсече Фин.
— Лесно ти е да го кажеш — възрази Хестър. — Сред нас аз единствен си нямам интересна история. Нищо си нямам. Още на следващата изследователска мисия, на която ида, направо ме пиши шибан пътник!
Фин го посочи и се обърна към Дал:
— Виждаш ли? Ето за това ти говоря. Обладал си слаб и фебрилен ум.
При тези му думи Дал се ухили криво:
— Да бе, а ти си самотният глас на здравия разум!
— Ами да. Защо не опиташ да си представиш какво означава за мен това, че аз съм единственият в групата, който ратува за реалността. Аз съм най-безотговорният човек, когото познавам. Мразя да бъда глас на разума. Много ми е гадно!
— Слаб и фебрилен — промърмори Хестър.
— Ти пръв започна да викаш патък на обувката — напомни му Фин.
Телефонът на Дювал изписука и тя се отмести встрани. Когато се върна, беше пребледняла. Заяви:
— Всичко е чудесно, но за моя вкус това беше дяволски голямо съвпадение.
Дал се намръщи:
— Какво има?
— Обади се Керенски — обясни Мая. — Викат ме за брифинга на старши офицерите.
— За какво? — поинтересува се Хенсън.
— Когато „Дръзки“ бил нападнат от онзи бунтовнически кораб и двигателите ни се повредили, изпратили някой друг да заведе кораба на календрианския понтифекс до мирните преговори. Е, новият ескорт нападнал понтифекса и го повредил.