— След около два часа — отвърна Дювал. — Защо?
Приятелят ѝ порови в джоба си и извади малко, синьо, продълговато хапче.
— Глътни го.
Мая се взря в подаръка му.
— Какво е това?
— Стабилизатор на настроението, изработен от ориксово стебло — отвърна Фин. — Много е лек.
— Не ми трябва стабилизатор на настроението — възрази Дювал. — Искам просто да фрасна Анди отново.
— Нищо не ти пречи да направиш и двете. Довери ми се, Мая! Наясно си, че те тресат нерви. А — както каза — това ще изложи на риск отряда ти!
— А взимането на наркотик — не, така ли?
— Не и този. Както казах, много е лек. Почти няма да забележиш действието му. Просто малко ще се отпуснеш. Само колкото да се фокусираш върху работата си, а не върху бурята в главата си. Няма да засегне нищо друго. Все още ще си с чисто съзнание и будна… — той поднесе хапчето под носа на момичето.
Тя отново го погледна и отбеляза:
— Има мъхче върху него!
Фин бръсна боклучето.
— Така как е?
— Добре — съгласи се Дювал и взе хапчето. — Но ако започна да виждам говорещи гущери, ще фрасна и теб!
— Съгласен съм — кимна Фин. — Да ти донеса ли вода?
— Няма проблем — Мая преглътна на сухо.
След това се наведе напред и с отворена като за шамар длан удари Дал през лицето.
— Това пък за какво беше?
— Фин каза, че мога и да взема хапчето, и да те фрасна — заяви Дювал и после се намръщи. Погледна към благодетеля си. — От какво каза, че било направено туй чудо?
— От стебло на орикс.
— И ефектът му е лек — уточни Дювал.
— Обикновено.
— Понеже, честно да ти кажа, получавам доста силнички ефекти, и то внезапно… — с тези думи Мая се катурна върху койката си.
Дал успя да я хване, преди да рухне на палубата.
— Какво ѝ направи? — попита, докато се бореше с отпуснатото тяло на Дювал.
— Според мен е очевидно, че я пратих на сънотерапия — отвърна Фин и се приближи да помогне на приятеля си.
— Стори ми се, че спомена, че хапчето било много леко.
— Излъгах — призна си Фин и хвана краката на Дювал. Двамата я наместиха удобно на койката ѝ.
— Колко време ще е в безсъзнание?
— Такава доза вади от строя едър мъж за около осем часа — уточни Фин, — така че тя ще е аут поне десет.
— Ще си изпусне изследователската мисия.
— Да, точно така. Именно в това е идеята — хитрецът кимна към Дювал. — Анди, с тази телевизионна щуротия така си преебал и Мая, и другите ни приятели, че тотално си им оплескал мисленето. Ако искаш да продължиш в тази посока — ами, добре. Няма да те спирам. Но искам да съм сигурен, че останалите виждат контрааргумент в действие.
— И аргументът е упояването на Мая?
— Това слага точката на спора — обясни Фин. — Която е че, дори и без Мая, изследователският отряд ще отиде до „Нант“ и ще си свърши работата. Животът си продължава и без да се намесва Повествованието на Дженкинс. Щом Мая, Джими и Хестър се убедят в това, може и да спрат да се паникьосват. А и кой знае, може ти също да се освестиш.
Дал кимна към Дювал.
— Тя ще загази, задето ще си проспи назначението. Това е нарушение като за военен трибунал. Не съм сигурен, че ще оцени помощта ти!
Фин се усмихна:
— Не смяташ ли, че имам подготвен план?
— И какъв по-точно е той?
— Съвсем скоро ще разбереш — отвърна Фин. — Понеже и ти участваш.
Керенски попита:
— Къде е Мая?
— Кой? — невинно се изуми Фин.
— Дювал — уточни Керенски с леко раздразнение. — Включена е в състава на днешния изследователски отряд.
— А, тя ли? Прихванала е ориксианска припадница. Няма да я има няколко дни. Ние с Дал я заместваме в отряда. Проверете си списъка, сър!
Керенски изгледа Фин изпод вежди, после извади телефона си и провери състава на отряда. След малко изсумтя и махна на подчинените си да се придвижат към совалката. Фин и Дал се качиха по трапа. Анди нямаше представа как Фин е успял да подправи заповедта за назначението им и не изпитваше желание да се рови много дълбоко по въпроса.
На борда на совалката се намираха капитан Абърнати, командир К’ийнг и един извънредно нервен на вид мичман, когото Дал не бе срещал досега. Мичманът несъмнено бе забелязал присъствието на трима старши офицери в състава на изследователския отряд, беше си пресметнал вероятността за оцеляване и не беше харесал резултата. Докато заемаше мястото си, Дал се усмихна на колегата си. Мичманът отклони очи.
Няколко минути по-късно, с Керенски на пулта за управление, совалката напусна дока и се насочи към „Нант“.