Абърнати кимна на Фин и на Дал:
— Тъй като някои от вас бяха добавени към отряда в последния момент, нека ви обясня какво е положението и какъв е планът за експедицията ни. „Нант“ е прекратил всякакви комуникации още отпреди да нападне кораба на понтифекса. Предполагаме, че шпионинът на календрианските бунтовници някак си е успял да прихване част от системите, да отреже комуникациите и да стреля по понтифекса, но след това екипажът трябва да си е върнал контрола върху кораба, иначе „Нант“ отдавна да е гръмнал на парчета местното величество. Нашата задача е да проникнем на борда, да проверим каква е ситуацията и ако е необходимо, да съдействаме за залавянето на бунтовника.
— Разполагаме ли с информация кой може да е предателят, сър? — чу се да пита Дал, изненадан от собствения си глас. Помисли си: „О, мамка му!“
— Отличен въпрос, мичман Дал! — заяви К’ийнг. — Точно преди да напуснем „Дръзки“, поисках екипажния списък на „Нант“. Съставът на кораба е бил стабилен от месеци, но има скорошно допълнение — моряк Джер Уестън. Той е главният заподозрян.
— Чакайте малко — прекъсна командира Фин. — Джер Уестън ли казахте?
— Да — отвърна К’ийнг, раздразнен от намесата на подчинения си.
— Преди това е служил на „Спрингфийлд“ — уточни Фин.
— Това е било назначението му преди „Нант“, да — отвърна научният офицер. — Защо питаш?
— Познавам го. Знаем се от „Спрингфийлд“.
— Мили Боже, човече! — възкликна Абърнати и се наведе към младежа. — Разкажи ни за него!
— Няма кой знае какво за разказване… — Фин стрелна с поглед първо капитана, после и К’ийнг. — Работехме заедно на товарния док.
— Бил ли ти е приятел? — поинтересува се офицерът.
— Приятелство е силно казано, сър. Джер е боклук. Дума като „приятел“ не фигурира в речника му. Но съм работил редом с него над година. Прекарвахме доста време заедно. Не ми се виждаше да е предател.
— Ако шпионите приличат на предатели, не биха били добри шпиони — възрази К’ийнг.
— Фин, искам да науча всичко за Уестън — настоя Абърнати. — Всичко, което може да ни е от полза! Всичко, което може да ни помогне да си върнем контрола върху „Нант“, преди в този сектор да се съберат календрианските бунтовнически кораби. Понеже, ако довтасат, преди „Нант“ да се е върнал в строя, „Дръзки“ няма да успее самичък да опази понтифекса. И тогава няма да сме изправени просто пред дребни свади между календрианците. Цялата галактика ще пламне във война!
Последва дълга, напрегната секунда мълчание.
— Ами добре, сър — рече Фин в крайна сметка.
— Страхотно, благодаря — прие Абърнати. Внезапно видимо се отпусна. — Леле! Замяна във външния отряд в последния момент и просто ей тъй на̀ се оказва, че познаваш моряка, когото смятаме за шпионин. Това е страхотно! Какви са шансовете за подобно съвпадение, а?
— Всъщност доста големи — промърмори Фин.
— Надали — намръщи се Абърнати.
— Капитане, преди моряк Фин да ни прекъсне с вмятането за Уестън, канех се да обсъдим разположението на „Нант“ с вас — обади се К’ийнг и двамата с капитана потънаха в разговор.
Дал се обърна към приятеля си:
— Добре ли си?
— Съвсем добре съм си!
— Сигурен ли си?
— Анди, стига вече! — изръмжа Фин. — Просто съвпадение, нищо повече. Смятам да преживея това. Ти също ще го преживееш. Ще се върнем на борда на „Дръзки“, ще си вземем по питие, а след това, когато Мая се събуди и ми нарита задника, ще вляза в лазарета. Това ми е предсказанието. Ще заложа и пари, ако искаш!
Дал се усмихна:
— Много бих се радвал!
Облегна се удобно. Надзърна към потъналите в обсъждането офицери. След това погледна и към другия мичман. Той зяпаше Фин с изражение, което Анди не можеше да разчете.
След малко му просветна. Другият им спътник изглеждаше облекчен.
И виновен, задето му е олекнало.
Глава дванадесета
Докът на „Нант“ беше празен, като изключим няколко автоматични товарни колички, които се мотаеха наоколо.
— Фин и Дал, идвате с мен — нареди капитан Абърнати и посочи другия мичман. — Гроувър, ти си с Керенски и К’ийнг.
— Да, сър — каза мичман Гроувър и след това се преметна заднешком към совалката, улучен от пулсов лъч, изстрелян от една от автоматичните колички. Докато падаше, Дал мерна объркване в очите му.
А след това, следван от Фин и Абърнати, под обстрел се затича в търсене на прикритие. Намериха го на няколко метра встрани, зад складовите контейнери. Няколко въоръжени товарни колички се търкаляха към тях, а други се насочваха към мястото, където се бяха скрили Керенски и К’ийнг.