Капитанът попита:
— Някой да има идеи?
— Тези колички се контролират от разстояние — отбеляза Фин. — Ако успеем да се доберем до кабинета на интенданта тук в дока, можем да пренасочим сигнала на количките.
— Става — съгласи се Абърнати. — Ако този док е със същия план като на „Дръзки“, интендантството трябва да е ето там.
— Аз ще ида — реши Фин.
Капитанът вдигна ръка и отвърна:
— Не. Днес вече изгубихме един член на екипажа. Не искам да рискувам още някого!
„В противовес рискуваме живота на капитана, така ли?“ — помисли си Дал, но си удържа езика зад зъбите.
Абърнати вдигна пулсовия си пистолет.
— Вие двамата ме прикривайте. Тръгвам на три!
Той започна да брои. Дал се спогледа с Фин, който сви рамене и приготви своето оръжие.
На три капитанът излетя иззад варелите като стреснат пъдпъдък и се затича на неравен зигзаг през дока. Товарните колички изоставиха досегашните си мишени и стреляха по беглеца, пропускайки на косъм всеки път.
Дал и Фин се прицелиха и свалиха по една количка всеки.
Абърнати успя да стигне до кабинета на интенданта, гръмна прозореца и скочи през него, за да не губи време да отваря вратата. Няколко секунди по-късно товарните колички шумно се деактивираха.
— Вече е чисто — подвикна Абърнати, показа се и се измъкна през останките на прозореца. Моряците от „Дръзки“ се събраха над тялото на поваления Гроувър, на чието лице все още беше изписано неверие.
— Фин, струва ми се, че твоят приятел Джер Уестън вече е и убиец — заяви мрачно капитанът.
— Не ми е приятел, сър — поправи го Фин.
— Но го познаваш — въздъхна Абърнати. — Ако го намерим, ще имаш ли сили да го свалиш? Жив?
— Да, сър!
— Добре тогава.
— Капитане, трябва да тръгваме! — подкани го К’ийнг. — Може да се появят още колички. Всъщност готов съм да се обзаложа, че Уестън използва количките като собствена роботска армия, с която да държи натясно екипажа!
— Да, несъмнено си прав — съгласи се Абърнати и кимна на научния офицер. — Ние с теб ще си проправим път до мостика, където ще се опитаме да намерим капитан Бълингтън, а след това ще ѝ съдействаме да си върне кораба. Керенски, ти вземи Фин и Дал и потърси Уестън! Заловете го жив!
— Да, сър — козирува Керенски.
— Добре. Да вървим!
Абърнати и К’ийнг се затичаха към изхода на дока, за да се впуснат в обиколка из коридорите на кораба и без съмнение — да се срещнат с още въоръжени колички, с които да се бият.
Фин се обърна към Керенски и попита:
— Та какъв ти е планът?
— План ли? — лейтенантът примигна.
— Ако съществува наистина Повествование, точно сега не е фокусирано върху него — отбеляза Дал по повод лейтенанта.
— Явно да — Фин се обърна към приятеля си. — Ами ти имаш ли план?
— Знаеш какво мисля. — Младият мичман посочи товарните колички.
— Смяташ, че Джер върти номера на Дженкинс — кимна Фин. — Крие се в стените.
— Бинго.
— Би… какво? — попита Керенски. — Вие двамата за какво си говорите?
Вместо да му отговорят, Дал и Фин се захванаха с две отделни задачи. Анди прерови корабните записи, докато приятелят му ограбваше мъртвите товарни колички.
— Ето — след като приключи, Фин вдигнал шепа. — Три идентификатора. Ще оставим телефоните си, така че, когато влезем в товарните тунели, да нямаме идентификация, а въоръжените колички ще си мислят, че сме от тях, и няма да се опитват да ни убият.
— Дженкинс знаеше какъв номер ще му извъртим — напомни Дал.
— Вярно, но аз взех идентификатори от деактивирани колички — поправи го Фин. — Тези тук са просто убити наскоро. Техните номера са още в системата. Не мисля, че Джер разполага с време да пресметне събитията с толкова стъпки напред.
— Какви стъпки? — поинтересува се Керенски.
— Мисля, че си прав — Дал извади на телефона си карта на тунелите. — Не смятам, че е имал време да накара скривалището си да изчезне от корабните записи, тъй като всички възли за разпределение на количките са още по местата си.
— Значи са общо седем — уточни Фин. — Кой от тях да пробваме първи?
Дал изтегли информацията за Уестън.
— Работното му място е било тук в доковия комплекс, тъй че предлагам да пробваме възела, който е най-близо до него — каза и след това се върна към картата и освети възела. — Да започнем оттук!
— Добре изглежда — съгласи се Фин.
— Нареждам ви да ми кажете какво планирате — измрънка Керенски жалостиво.