— Каним се да ти помогнем да заловиш Джер Уестън — обясни Фин. — Това вероятно ще доведе до повишение.
— О! — възкликна Керенски и се поизправи. — В такъв случай непременно трябва да го заловим!
— И да отмъстим за смъртта на Гроувър — добави Дал, кимайки към все още сащисания труп на загиналия моряк.
— Да, и това също — съгласи се лейтенантът и погледна към трупа. — Бедното момче. Това му беше последната изследователска мисия.
— Така изглежда — кимна Фин.
— Не, имам предвид, че срокът на службата му изтичаше след няколко дни — обясни Керенски. — Записах го в отряда специално за да изживее още едно изследователско приключение. Последен щурм, така да се каже. Той се опита да изклинчи, но аз настоях.
— Много гаднярско от твоя страна!
Керенски кимна, понеже или не знаеше какво означава „гаднярско“, или просто не беше чул, или пък бе погълнат от мислите си.
— Срамота, честно. Освен това се канеше и да се жени!
— О, моля те, спри! — възкликна Фин. — Иначе ще бъда принуден да те прасна!
— Какво? — Керенски се втренчи в моряка.
— Мисля, че искаше да каже, че трябва да тръгваме, сър — излъга Дал гладко.
— Ами добре — съгласи се лейтенантът. — И къде отиваме?
На ъгъла на коридора, който водеше към разпределителния център и по който се прокрадваха в момента, Керенски прошепна:
— Вие двамата изчакайте тук! Ще го изненадам и ще го смразя, а след това ще се свържем с капитана.
— Не можем да се свържем с него, оставихме телефоните си в совалковия док — поправи го Фин.
— А и би трябвало първо да деактивираме всички въоръжени колички — додаде Дал.
— Добре де, става — отвърна Керенски, леко раздразнен. — Но първо ще го смразя, ясно?
— Чудесен план — съгласи се Анди.
— Следваме ви по петите! — заяви Фин.
Керенски кимна и приготви оръжието си, след което изскочи в коридора с името на Джер Уестън в уста. Размениха се пулсови изстрели, всеки от които пропусна целта. От тавана се посипа дъжд от искри, когато един от изстрелите рикошира сред тръбите по тавана, те се срутиха върху Керенски и го затиснаха. Той изстена и припадна.
— Наистина е напълно безполезен! — възкликна Фин.
— Какво искаш да сторим сега? — поинтересува се Дал.
— Имам план! Следвай ме!
С тези думи приятелят му се изправи и тръгна напред, скрил пулсовия пистолет зад гърба си. Анди го последва.
След няколко крачки кривата на коридора разкри разрошения Джер Уестън, застанал в разпределителния възел с пулсов пистолет в ръката, очевидно потънал в размисъл дали да убие Керенски, или да го пощади.
— Хей, Джер! — подвикна Фин, без да спира да крачи към някогашния си колега. — Това съм аз, братле!
Уестън присви очи.
— Фин? Вярно ли си ти? Тук? — той се усмихна. — Исусе, човече! Каква е вероятността, а?
— Нали? — възкликна Фин и после стреля с вцепеняващ лъч по бившия си другар. Уестън падна.
— Това ли ти беше планът? — попита Дал след секунда. — Надяваше се, че ще спре да те разпознае, преди да стреля?
— В ретроспекция планът страда от сериозни логически недостатъци — призна Фин. — От друга страна — сработи. Не може да спориш с успеха!
— Естествено, че можеш, ако е основан на глупост.
— Тъй или иначе това потвърждава гледната ми точка — настоя Фин. — Ако трябваше да умра по време на сегашната мисия, подходящият момент щеше да е точно сега, нали? Когато се изправям срещу бившия си приятел от кораба? Да, но аз съм жив, а той е замразен и заловен. Толкова по въпроса за Повествованието и умирането в драматично удобни моменти. Надявам се да си си научил урока!
— Добре де — съгласи се Дал. — Може и да съм прекалил малко. Но въпреки това никога повече не тръгвам в бой с теб!
— Според мен взе мъдро решение — кимна Фин и погледна към малкия компютър в разпределителния възел, който Уестън вероятно използваше да контролира товарните колички. — Защо не обезвредиш количките убийци, а аз ще измисля как да измъкнем Джер оттук.
— Може да използваш количка — предложи Дал на път към компютъра.
— Добра идея!
Анди изключи количките из кораба. Малко след това откъм Керенски се разнесе стенание. Мичманът сподели с Фин:
— Май някой се е събудил!
— Прекалено съм зает да омотавам Джер като пуйка — отвърна приятелят му. — Би ли се заел, много те моля?
Дал се приближи до Керенски, който все още беше прикован под падналите тръби. Поздрави го:
— Добрутро, сър!
— Спипах ли го? — попита лейтенантът.
— Поздравления, сър. Планът ти проработи перфектно!