— Отлично — съгласи се Керенски и изпъшка, понеже парче от боклуците върху него притискаше гърдите му.
— Ще имаш ли нужда от помощ, за да се изкопаеш, сър?
— Ако обичаш! — съгласи се Керенски.
Сандра Бълингтън, капитан на „Нант“, отбеляза:
— В досието на моряк Уестън няма абсолютно нищо, което да намеква за симпатия към каузата на календрианските бунтовници. Поисках по хипервълната доклад от отдел „Вътрешни разследвания“ на Двойното О. Уестън не е нито религиозен, нито политически ориентиран. Та той дори не гласува!
Бълингтън, Абърнати, К’ийнг, Фин и Дал стояха пред огромния прозорец, гледащ към стая в брига, където седеше Джер Уестън. Беше прикован към стаза-кресло и то представляваше единственото обзавеждане в помещението. Имаше замаян вид, но се усмихваше. Керенски лежеше в лазарета с натъртени ребра.
— Ами приятели и семейство? — попита К’ийнг.
— И там ударих на камък, сър — отвърна Бълингтън. — Произхожда от стар род на методисти от другата страна на Двойното О. Никой от известните му познати няма никаква връзка с Календрия нито посредством религиозните ѝ, нито чрез политическите ѝ битки.
Абърнати надникна през стъклото към Уестън.
— Дал ли е изобщо някакво обяснение?
— Не — отвърна капитанката на „Нант“. — Този кучи син уби осемнайсет членове на екипажа и дори не иска да сподели защо. За момента се е позовал на правото си да запази мълчание. Но заявява, че е готов да си признае всичко при едно условие.
— Което е…? — вдигна вежди Абърнати.
— Вие да сте човекът, пред когото ще признае.
— Защо пък аз?
Капитанката сви рамене:
— Не желае да каже. Ако търсите мнението ми, сигурно е, защото сте капитан на флагмана на флота и подвизите ви са известни из цялото Обединение. Сигурно просто иска да се предаде на знаменитост.
— Сър, препоръчвам да не го правите — заяви К’ийнг.
— Претърсили сме го физически — обади се Бълингтън. — В телесните му кухини няма нищо, а дори и да имаше, той се намира в стаза-кресло. В момента не е в състояние да движи нищо под шията си. Така че всичко ще е наред, ако стоите по-далеч от зъбите му!
— Все пак съм против — запъна се К’ийнг.
— Ако ще стигнем до истината, рискът си струва — прецени Абърнати и се обърна към Дал и Фин. — Тези моряци ще дойдат с мен, въоръжени. Ако нещо се случи, вярвам им, че са способни да свалят Уестън.
К’ийнг не изглеждаше доволен, но не се обади повече.
Две минути по-късно Абърнати, Дал и Фин влязоха в брига. Уестън се усмихна и се обърна към бившия си колега:
— Фин, ти ме гръмна!
— Извинявай.
— Няма нищо. Предположих, че ще ме прострелят. Само дето не знаех кой ще успее!
— Капитан Бълингтън твърди, че си готов да се разкриеш, но искаш да го сториш пред мен — обади се Абърнати. — Е, тук съм!
— Да, така е — съгласи се Уестън.
— Разкажи ни за връзката си с календрианските бунтовници.
— Това пък какво ще да е? — изуми се Уестън.
— Календрианските бунтовници — повтори Абърнати.
— Нямам представа за какво става дума.
— Стрелял си по кораба на понтифекса, след като „Дръзки“ беше обездвижен от бунтовниците — уточни капитанът. — Надали искрено очакваш да ти повярваме, че двете случки не са взаимосвързани.
— О, свързани са — съгласи се Уестън, — но бъркате за причината!
— Губиш ми времето — заяде се Абърнати и се обърна да си тръгне.
— Не искате ли да научите каква е връзката?
— Знаем каква е връзката — календрианските бунтовници.
— Не — отвърна Уестън. — Вие сте връзката.
— Какво? — присви очи Абърнати.
Уестън се обърна към Фин:
— Съжалявам, че се налага да си тук!
След това започна да примигва с едното си око, първо два пъти с лявото, после три пъти с дясното, после един път с лявото, после три пъти с дясното.
— Бомба! — изкрещя Фин и Дал се хвърли върху капитана, а главата на Уестън експлодира.
Анди почувства как униформата и кожата на гърба му цвърчат под горещината, когато ударната вълна го хвърли върху Абърнати, смазвайки и двама им върху стената.
Неопределимо по-късно чу някой да вика името му, отвори очи и видя капитана си, който го стискаше и разтърсваше. По ръцете и раменете си Абърнати имаше изгаряния, но като цяло изглеждаше добре. Дал го беше прикрил от най-лошата част на взрива. Когато го осъзна, сякаш целият му гръб се съживи под акомпанимента на пронизваща болка.
Дал избута Абърнати от себе си и припълзя до Фин, проснат на пода с обгорени лице и гърди. Той се бе намирал най-близо до взрива. Точно когато Анди стигна до приятеля си, видя, че Фин се взира в него с едното си оцеляло око. Дланта на пострадалия трепна и Дал я сграбчи, с което предизвика гърч от болка у приятеля си. Опита се да разтвори пръсти, но Фин го стисна на свой ред. Устните му помръднаха.