Анди се наведе по-ниско към приятеля си, за да чуе какво има да му каже.
— Това е пълна дивотия! — прошепна Фин.
— Съжалявам!
— Не е по твоя вина — отбеляза неохотно пострадалият.
— Все пак съжалявам!
Фин сграбчи Дал по-здраво:
— Намери начин да спреш тая щуротия!
— Непременно — обеща му Анди.
— Добре — изпъшка Фин и умря.
Абърнати дойде да издърпа Дал от трупа на приятеля му. Въпреки болката мичманът замахна към капитана. Не улучи и изгуби съзнание, преди юмрукът му да завърши дъгата на удара си.
Глава тринадесета
Дал настоя пред Дженкинс:
— Кажи ми как да спра това безобразие!
Събеседникът му, който, разбира се, знаеше, че към тайното му убежище е тръгнал гост, го огледа от глава до пети и рече:
— Изглеждаш ми излекуван. Хубаво. Съжалявам за приятелчето ти Фин!
— Знаеше ли какво ще му се случи?
— Не — отвърна Дженкинс. — Нали не смяташ, че съчинителят на този боклук ми праща предварително сценариите си? А тази серия беше особено зле съчинена. Джер Уестън си обикаля години наред с биологична бомба в главата, в очакване да се сблъска с капитан Абърнати, когото вини за смъртта на собствения си баща по време на изследователска мисия преди двайсет години, и за целта се възползва от несвързан с нищо дипломатически инцидент? Мен ако питаш — пълна идиотщина.
— Именно за това ми кажи как да го спра!
— Не можеш да го спреш — възрази Дженкинс. — Няма как да се спре. Човек може само да се скрие.
— Криенето не е опция.
— Разбира се, че е! — Йети разтвори ръце, сякаш за да каже: „Огледай се!“
— Това не е опция за никой друг освен за теб — поправи се Дал. — Не можем всички да пълзим из карантиите на космическия ни кораб.
— Има и други начини за скриване. Питай бившата си шефка Колинс.
— Тя е в безопасност само когато наглеждаш района. И не ползваш тоалетната.
— Намери как да слезеш от този кораб тогава. Заедно с приятелите си.
— С нищо няма да помогне — възрази Дал. — С въоръжените си товарни колички Джер Уестън уби осемнайсет члена от екипажа на „Нант“. Те не са били в безопасност от случващото се тук, на борда на „Дръзки“ нали? Цяла планета преболедува чума, за да получим възможност в последния момент да сътворим ваксина за Керенски! Местните също не успяха да се скрият. Дори ти не си в безопасност, Дженкинс!
— Може да се каже, че съм.
— Да речем, че си, понеже съпругата ти е загинала, а ти си бил само част от фоновата ѝ история — поправи го Дал. — Но какво ще стане, ако някой от сценаристите на телевизионното шоу, в което участваме, вземе та се сети за теб?
— Няма да се сетят.
— Готов ли си да се обзаложиш? На борда на „Нант“ Джер Уестън използваше твоя номер с криенето в товарните тунели. Там го намерихме. И там го заловихме. Какъвто и тъпак да е измислил последната серия, сега се е вторачил във факта, че товарните тунели могат да бъдат използвани за скривалища. Колко време ще мине, докато се сети и за теб?
Дженкинс не коментира, макар че Дал нямаше как да знае дали е така, защото обмисля възможността да попадне на мушката на сценариста или понеже бе станало дума за жена му.
— Никой от нас не е в безопасност — добави Анди. — Ти изгуби съпругата си. Аз току-що изгубих приятел. Казваш, че заедно с другарите ми всички ще умрем за нуждите на драмата. Аз пък казвам, че каквото и да се случи с нас, ще те сполети и теб. Цялата тази игра на криеница не променя ситуацията, Дженкинс! Просто отлага неизбежното. Междувременно ти живееш като плъх в стена.
Дженкинс се огледа и отбеляза:
— Не бих се сравнил с плъх…
— Доволен ли си да живееш по този начин?
— Не съм бил „доволен“, откакто умря жена ми. И бездруго именно смъртта ѝ ме наведе на всички предположения. Накара ме да проверя статистиките на смъртност на борда, да видя как се разгръщат събитията на този кораб. Да предположа, че най-логичното обяснение ще е, че сме участници в телевизионно предаване. Да осъзная, че съпругата ми е умряла в името на драматичния момент преди рекламите. Че в този сериал тя е просто дребно колелце. Статист. Вероятно е получила десетина секунди ефирно време. Надали днес я помнят хората, които са гледали епизода ѝ. Дори те не знаят, че името ѝ е било Маргарет. Или че е харесвала белите вина повече от червените. Или че съм ѝ предложил в предния двор на родителите ѝ, по време на семейно събиране. Или че сме били женени от седем години, преди някакъв писарушко да реши да я убие. Но аз я помня!