— Като например? — поинтересува се Абърнати.
— Лейтенант Керенски?
— Не съм сигурен каква полза би могъл да имаш от един астрогатор на тази мисия, мичман — заяви К’ийнг. — Стараем се да включваме в изследователските отряди членове, които имат необходимите за случая умения!
Дал се поспря за момент при тази реплика, но продължи решително.
— Тогава може би вие, сър — предложи на К’ийнг. — Запознат сте до известна степен с форшанския език, ако не друго.
— Знам за какво е всичко това — обади се Абърнати.
Дал примигна.
— Сър?
— Знам какво целиш — повтори капитанът. — Беше заедно с мен на „Нант“, Дил!
— Дал.
— Дал — поправи се Абърнати. — Беше там, когато твоят приятел загина при опита на онзи луд да ме убие. Видя отблизо рисковете на изследователската мисия. А сега от теб се иска да водиш цял отряд и се притесняваш да поемеш отговорност, притесняваш се да не изгубиш някой под твое командване!
— Напълно сигурен съм, че не става дума за това — възрази Дал.
— Аз пък ти казвам да не се притесняваш — заяви Абърнати, без да му обърне внимание. — Ти си офицер, Дил. Дал. Извинявай! Ти си офицер и си бил обучен за командир. Не се нуждаеш от мен, К’ийнг или Керенски да ти казваме онова, което вече знаеш. Просто си свърши работата! Вярвам в теб, да му се невиди!
— Вие сте моето вдъхновение, сър — опипа почвата Дал след секунда.
— Предстои ти голямо бъдеще, мичман! — заяви Абърнати. — Няма да се учудя един ден да станеш част от офицерския ми състав.
— Нима ще живея толкова дълго?
— И тъй — продължи капитанът, — събери отряда си, инструктирай ги и ги приготви за излитане след четири часа. Смяташ ли, че ще се справиш?
— Да, сър — прие Дал. — Благодаря, сър!
Изправи се и отдаде чест. Абърнати отвърна на поздрава му. Анди кимна на К’ийнг и след това напусна колкото можеше по-бързо, а на няма и десет крачки от конферентната зала се обади на Хестър.
— И какво стана? — попита приятелят му.
— Графикът ни току-що драматично се сгъсти — обясни Дал. — Слушай, разполагаш ли все още с вещите на Фин?
— Дали питаш за същите вещи, за които си мисля? — предпазливо се поинтересува Хестър.
— Да.
— Ами, в мен са. Щеше да е малко странно да ги предам заедно с всичко друго.
— Намери тогава малка синя продълговата вещ — нареди Дал. — Среща — в спалното на Мая. Колкото се може по-скоро!
Глава петнадесета
Три часа и тридесет минути по-късно Дал почука на вратата на личната каюта на лейтенант Керенски. Хестър и Хенсън стояха зад него, а зад тях на товарна количка се кипреше голям контейнер от склада.
Вратата на каютата се плъзна в стената и иззад нея се появи Дювал, която изсъска:
— За Бога, влизайте вътре!
Дал надникна в каютата.
— Няма да се съберем вътре.
— Тогава ти влизай. И вкарай контейнера… — погледна към Хестър и Хенсън. — А вие двамата се опитайте да си придадете вид, че не правите нищо, заради което ще ни застрелят!
— Чудничко — съгласи се Хестър.
Дал избута товарния контейнер навътре в каютата, влезе на свой ред и затвори вратата зад гърба си.
Вътре в помещението се намираше лейтенант Керенски, в състояние на липса на панталони и съзнание.
— Не можа ли да му обуеш отново панталона? — попита Дал.
— Анди, следващия път, когато на теб ти се прииска да упоиш до безсъзнание човека, с когото се чукаш, можеш да си го правиш както ти сърце пожелае — заяви Мая. — Което ми напомня да отбележа, че това е услуга от ниво „дължиш ми едно чукане“.
— Доста иронично, предвид обстоятелствата — отбеляза Дал, кимайки по посока на Керенски.
— Много смешно — озъби се Дювал.
— Откога е в безсъзнание?
— Няма и пет минути. Невероятен зор видях. Първо се опитах да го накарам да пийне по едно с мен — сложих малкото хапче в чашата му, — но той просто искаше да действаме по същество. Мога да ти разкажа какво се наложи да направя, за да го накарам да глътне питието, но то съдържа подробности за мен, които не мисля, че искаш да узнаеш!
— Опитвам се да си представя какво би могла да имаш предвид и честно да ти кажа, нищичко не ми идва наум.
— Най-добре така и да си остане. Както и да е. Вече е в безсъзнание и ако аз съм показател колко са ефикасни тези малки хапчета, ще е в насипно състояние поне няколко часа.
— Чудесно. Да се захващаме за работа!
Дювал кимна и смъкна бельото от койката на Керенски. Постла чаршафа и одеялото на дъното на контейнера. Попита: