— „О“ я! — съгласи се приятелката му. — А сега ме чуй, Анатоли. Ще отворя контейнера, за да можеш да излезеш, но наистина се налага да не се правиш на глупак и да не изпадаш в паника. Смяташ ли, че ще се справиш?
Последва пауза. После Керенски отговори:
— Да.
— Анатоли, тази малка пауза ми служи за потвърждение, че онова, което в действителност се каниш да направиш, е някоя капитална глупост веднага щом те извадим от контейнера! Тъй че, просто за всеки случай, да знаеш, че двамата от приятелите ми държат насочени към теб пулсови пистолети. Ако направиш някоя голяма идиотщина, просто ще те застрелят. Разбираш ли ме?
— Да — каза Керенски със значително по-примиренчески тон.
— Добре — съгласи се Дювал и се приближи до контейнера.
— Пулсови пистолети? — попита полугласно Дал.
Не си носеха пулсови оръжия. Беше ред на Мая да свие рамене.
— Знаеш, че той лъже — обади се Хестър.
— Именно затова панталоните му са в мен — обясни девойката и започна да разкопчава щифтовете.
Керенски се изстреля от контейнера, претъркули се, зърна вратата и хукна към нея, отвори я и се метна навън. Всички в помещението го гледаха как изчезва.
— А сега какво ще правим? — попита Хенсън.
— Отиваме при прозореца — каза Дал.
Станаха и се насочиха към прозореца, като отвориха щорите, за да могат да виждат какво става отвън.
— Очертава се добра сцена! — промърмори Хестър.
Трийсет секунди по-късно Керенски се появи в полезрението им, изтърча на улицата и там спря, напълно сащисан. Една кола му избибитка да се махне от платното. Той отстъпи на тротоара.
— Анатоли, върни се вътре! — призова го Дювал през прозореца. — За Бога, та ти не носиш панталони!
Керенски се обърна в посока към гласа ѝ. Извика към прозореца:
— Ние не сме на кораба!
— Не, това е „Бест Уестър Медия Сентър Ин енд Сютс“ — уведоми го Дювал. — В Бърбенк.
— Това планета ли е? — изкрещя Керенски. — В коя система се намира?
— О, Исусе Христе! — промърмори Хестър и викна на лейтенанта: — На Земята си, идиот такъв!
Астрогаторът се огледа невярващо:
— Да не е имало апокалипсис?
Хестър се обърна към Дювал:
— Ти наистина ли правиш секс с този имбецил?
— Е, сега, той изкара тежък ден! — оправда Мая приятеля си и се обърна навън: — Върнахме се назад във времето, Анатоли! Сега е 2012-та година. Така си изглежда по принцип. А сега се прибери вътре!
— Упои ме и ме отвлече! — обвини я Керенски.
— Знам и наистина съжалявам, че се наложи. Но малко бързах. Виж, наистина трябва да се прибереш вътре. Ти си полугол. Дори и през 2012-та могат да те арестуват за такова нещо. А ти не искаш да те арестуват през 2012-та, Анатоли, хич не е приятно да си в затвора. Хайде, прибери се вътре, моля те! Ние сме в стая 215. Просто се качи по стълбите.
Керенски се огледа. Погледна към обезпанталонената си долна половина и след това спринтира обратно във вътрешността на „Бест Уестърн“.
— Няма да спя в една стая с него — предупреди Хестър. — Просто искам да си го изясним от самото начало!
Минутка по-късно на вратата се почука. Младежът отиде да отвори. Керенски прекрачи в стаята и заяви:
— Най-напред си искам панталоните!
Всички се обърнаха към Дювал, която отвърна с въпросително изражение, но след това извади панталоните на Керенски от мешката си и му ги хвърли.
— Второ — продължи той, докато тромаво ги нахлузваше, — искам да знам защо сме тук.
— Тук сме, понеже се приземихме и скрихме совалката в Грифин парк, а това беше най-близкият хотел — уточни Хестър. — А и е хубаво, че беше наблизо, понеже опакованият ти задник не е от най-леките!
— Нямах предвид хотела — изсъска Керенски. — Защо сме тук? На Земята. През 2012-та година. В Бърбенк. Някой да ми го обясни — веднага!
Този път всички се обърнаха към Дал.
— Ами, доста сложно е за обяснение…
— Хапни нещо, Керенски! — посъветва Дювал, побутвайки остатъците от пицата към лейтенанта. Намираха се в сепаре в „Нумеро Уно Пиза“, недалеч от „Бест Уестърн“.
Астрогаторът вече носеше панталони, но почти не обърна внимание на пицата. Мусеше се.
— Не съм сигурен, че е безопасна.
— Да знаеш, че и в XXI век е имало контрол върху хранителните продукти — обади се Хенсън. — Поне в САЩ, ако не навсякъде.
— Ще се въздържа все пак.
— Нека умира от глад! — заяви Хестър и посегна към последното парче.
Дланта на Керенски се стрелна и го грабна.
— Успях! — заяви Дал и обърна телефона си — своя апарат от XXI век, — така че и останалите да видят статията, която им показваше.