— Здрасти — отвърна той и след това я погледна по-внимателно. С усмивка заяви: — Чакай, не ми подсказвай. Работили сме заедно!
— Може би — допусна Дювал лукаво.
— Наскоро — додаде Абнът.
— Може би — повтори Мая.
— В онази реклама за крем против хемороиди?
— Не — възрази Дювал равно.
— Задръж! — Абнът я посочи. — „Хрониките на «Дръзки»“! Преди няколко месеца. Двамата имахме някаква сцена заедно, в която ни преследваха роботи убийци. Кажи ми, че не греша!
— Много е сходно с това, което си спомням от случая — съгласи се Дювал.
— Благодаря ти! Много мразя, когато забравям хора, с които съм работил. Все още си в екипа на сериала, нали? Мисля, че съм те мяркал на площадката от време на време.
— Може и така да се каже — съгласи се Дювал. — Ами ти?
— Аз си имам малко развитие на героя в сериала — отвърна Абнът. — Само няколко кадъра през сезона и, естествено, ще убият героя ми след няколко епизода, но поне дотогава обирам меда… — той махна към жилищната сграда. — Тъй или иначе, по договор оставам тук до края на годината.
— Значи се канят да те убият? — попита Дювал. — Сигурен ли си?
— Така ми съобщи агентката ми — уточни актьорът. — Тя каза, че още пишели серията, но работата е почти опечена. Нямам нищо против обаче, понеже тя иска да кандидатствам за няколко филмови роли и ако остана в „Дръзки“ сериалът ще ми пречи.
— Тъжно за героя ти обаче.
— Е, това е то научнофантастичната телевизия… Някой трябва да облече червената риза.
— Какво?
— Червената риза — повтори Абнът. — Нали се сещаш, в оригиналния „Стар Трек“ винаги участват Кърк или Боунс, или Спок и освен тях — по някой нещастен пич в червена униформа, когото изпаряват преди първата реклама. Поуката от това е да не се носи червена риза. И да не отиваш на експедиция, където си единственият, чието име липсва в надписите в началото на епизода.
— Аха — възкликна Дювал.
— Никога ли не си гледала „Стар Трек“? — попита Абнът с усмивка.
— Малко преди моето време е бил.
— Е, та какво те води в моя квартал, ъъъ…
— Мая — подсказа му тя.
— Мая — повтори актьорът. — Да не би да си дошла в сградата на оглед на апартамента, който се продава? Сигурно не бива да го казвам, но мисля, че ще е по-разумно да поогледаш на друго място. Почти съм сигурен, че последният обитател на жилището си правеше мет във ваната. Цяло чудо, че сградата не гръмна.
— О, няма да се задържа задълго — увери го Дювал. — Всъщност дойдох да търся теб.
— Сериозно? — каза Абнът с изражение, което се колебаеше между поласканост, че привлекателна жена дири връзка с него, и притеснение, че жената, която можеше и да е луда, знае къде живее той.
Дювал разчете идеално колебанието в изражението му.
— Не те преследвам — увери го тя.
— Пфу, отдъхнах си!
Мая врътна глава към Дал, все още полускрит зад шапката и вестника.
— Всъщност приятелчето ми ей там е твой голям фен и просто иска да се срещнете. Ако нямаш нищо против. Наистина ще му допадне!
— Ами добре, защо не? — каза Абнът, все още загледан в Дал. — Как се казва приятелят ти?
— Анди Дал.
— Наистина ли? Много шантаво. Това всъщност е името на героя ми в „Хрониките на «Дръзки»“.
— Именно заради това иска да се срещнете.
— Името не е единственото общо между нас — добави Дал. Приближи се до Абнът, свали си шапката и захвърли „Таймс“. — Здрасти, Брайън. Аз съм ти. В червената униформа.
— Все още имам проблем със ситуацията — обясни Абнът. Седеше заедно с моряците от „Дръзки“ в апартамента в „Бест Уестърн“. — Така де, имам наистина голям, голям, голям проблем със ситуацията!
— Само си мислиш, че проблемът е в твоята половина на полето — отвърна Хестър. — Помисли за нас. Ти поне не си плод на нечие въображение.
— Знаете ли колко шантаво е всичко това? — попита Абнът.
— Тъй като от известно време живеем с идеята — да, знаем.
— Значи разбирате защо се шашкам по въпроса?
— Можем пак да преброим луничките, ако искаш? — предложи Дал.
Имаше предвид онзи момент малко след като се представи, когато Абнът провери всяка видима луничка, бенка и петънце по двама им, за да се увери, че са идеални копия един на друг.
— Не, просто трябва да преспя с мисълта.
Хестър погледна към приятеля си, обърна се към Абнът, после — отново към мичмана. Изражението му ясно казваше: „Двойникът ти е мискинин.“ Дал сви рамене — актьорите са си актьори.