— На тези мисии винаги ме раняват — отбеляза Керенски.
— И така да е, но пък винаги оцеляваш!
Таксиджията паркира до тротоара:
— Клуб „Лозата“.
Тримата слязоха от таксито, Дювал се спря да плати на шофьора. От вътрешността на клуба тътнеше музика. Отвън се виеше опашка от млади, хубави и щателно позиращи люде.
— Хайде! — Анди се приближи към пропуска. Дювал и Керенски го последваха.
— Опашката започва ей там — осведоми ги биячът на входа и махна към хубавите, позиращи люде.
— Да, но ми заръчаха да говоря с теб — каза Дал и протегна длан със сгъната в нея стодоларова банкнота, както му беше наредил Абнът. — Мич, нали?
Мич от пропуска почти незабележимо надзърна към дланта на Дал, след това се ръкува с него и сръчно забърса банкнотата.
— Аз съм — призна си. — Хайде, казвай!
— Предполага се да ти съобщя, че тези двамата са приятели на Роберто — заяви Дал, споменавайки името на приятеля на Абнът, бармана, и кимайки към Керенски и Дювал. — Той ги очаква!
Мич погледна към двойката. Ако беше забелязал приликата на Керенски с Марк Кори, не сподели този факт. Отново се взря в Дал. Каза:
— Само на първия етаж, ясно? Ако се опитат да идат на втория, излитат по дупе. Ако слязат в мазето, не само излитат по дупе, но ще жертват и зъби!
— Първият етаж — повтори Дал и кимна.
— Ти не влизаш — добави Мич. — Нищо лично!
— Няма проблем.
Биячът махна на Керенски и Дювал и откачи въжето. Откъм редицата красиви, позиращи лица се разнесоха звучни възражения.
— Ще се справиш ли? — попита Дал, когато Мая мина край него.
— Вярвай ми, ще се справя. Само си следи телефона!
— Непременно — обеща Анди.
Двамата му приятели изчезнаха в дълбините на клуб „Лозата“. Мич окачи отново въжето зад гърба им.
— Слушай — попита го Дал, — къде наоколо нормалните хора могат да пийнат по едно?
Биячът се усмихна и му посочи:
— Пробвай ирландския пъб ей там. Барманът се казва Ник. Спомени му, че аз те пращам!
— Благодаря! — Дал се насочи към пъба.
Кръчмата се оказа шумна и претъпкана. Анди си проправи път до бара и порови в джоба си за пари.
— Брайън, нали? Здрасти! — каза му някой.
Дал вдигна поглед към втренчения в него барман и се усмихна:
— Фин!
— Ник — поправи го барманът.
— Съжалявам — извини се Дал след секунда. — Малко се обърках.
— Недостатъци на професията — съгласи се Ник. — Ставаш известен с ролята си!
— Аха — съгласи се Анди.
— Всичко наред ли е? — попита го барманът. — Изглеждаш ми малко… — размаха ръце — замаян!
— Добре съм — отвърна мичманът и положи усилие да се усмихне. — Съжалявам. Просто ми е малко странно да срещна тук точно теб.
— Такъв е животът на актьора — отвърна Ник. — Като няма работа, бачкам на бара. Какво ще пиеш?
— Избери ми една бира.
— Смелчага! — похвали го Ник.
— Имам ти доверие!
— Знаменити последни думи — отбеляза барманът и се насочи към кранчетата. Дал го гледаше как ги върти и много старателно се опита да не се пошашавва.
— Заповядай! — след минута Ник му поднесе стъклена халба. — Местна жива бира. Нарича се „Старлет Стаут“.
Дал я опита.
— Не е зле.
— Ще предам на майстора ѝ какво си казал — обеща Ник. — Може и да го помниш. Ние тримата участвахме в една сцена заедно. Убиха го роякоботи.
— Лейтенант Фишър? — предположи Дал.
— Точно същия — отбеляза Ник и кимна към чашата на клиента си. — В реалния живот се казва Джейк Клейн. Малката му пивоварна потръгна обаче. Сега се занимава предимно с нея. Даже си мисля да се присъединя към предприятието.
— И да спреш с актьорството?
Ник сви рамене.
— Не е като да се избиват да ме канят за роли. Тук съм вече от девет години и онази в „Дръзки“ беше най-доброто, което съм докопал, а и тя не беше кой знае каква роля. Убиха ме чрез експлодираща глава.
— Спомням си — кимна Дал.
— Мисля, че това беше последната капка… — Ник се захвана да мие чаши в мивката на бара, за да си придаде вид на зает, докато говореше. — Снимахме една и съща сцена десет пъти. Всеки път се налагаше да се хвърлям заднешком, все едно има истинска експлозия. И около седем вечерта си казах: „На трийсет години съм и какво правя с живота си? Преструвам се, че умирам в телевизионен сериал, който дори не бих гледал, ако не участвах в него!“ В определен момент се налага да се запиташ защо се напъваш. Така де, ти например защо го правиш?
— Аз ли?
— Аха — кимна Ник.