— Не можеш да се справиш с един размекнат пияндурник?
— Разбира се, че мога — възрази Дювал. — Но ти каза да не довеждаме нещата до арест!
— Малко помощ няма да навреди — обади се Керенски, когато пияната ръка на Кори заби пръст в носа му.
Дал кимна, отвори вратата на черната кола и издърпа предната седалка. Дювал и лейтенанта награбиха по-здраво Кори, закрепиха го и го метнаха на задната седалка. Актьорът се заби вътре като ракета, с глава в отсрещния ъгъл и щръкнал във въздуха задник. Изстена и после изпъшка треперливо. Пак беше припаднал.
— Няма да седна до него — заяви Керенски.
— Не, няма — съгласи се Дал, бръкна в колата и извади портфейла на Кори от джоба му. Протегна го на Керенски. — Ти караш!
— Защо пък аз?
— Защото, ако ни спрат, ти ще си той — обясни Дал.
— Ясно — кимна астрогаторът и взе портфейла.
— Аз ще платя на паркинга — добави Дювал.
— Дай му щедър бакшиш.
След минута Керенски успя да открие какво означава D на скоростната кутия и те четиримата потеглиха по „Вайн“.
— Придържай се към ограничението на скоростта — посъветва Дал.
— Нямам представа къде отивам — отвърна Керенски.
— Нали си астрогатор? — подчекна го Мая.
— Това тук е улица — възрази любовникът ѝ.
— Чакай — тя извади телефона си. — Това чудо има вградена карта. Нека го поръчкам!
Керенски изсумтя и продължи да кара.
— Е, вечерта беше забавна — сподели Мая с Дал, докато вкарваше адреса на „Бест Уестърн“ в телефона си. — А ти как прекара?
— Видях стар приятел — каза Анди и ѝ показа снимката си с Ник.
— О — тя взе телефона му. Пресегна се към задната седалка и го сграбчи за ръката. — О, Анди! Добре ли си?
— Добре съм.
— Прилича точно на него! — каза Дювал и пак погледна снимката.
— Като две капки вода са — отвърна Анди и се зазяпа през прозореца.
Глава осемнадесета
— Достатъчно дълго спа — заяви Дал, кимвайки към проснатия в безсъзнание на леглото Марк Кори. — Събуди го!
— Това ще рече да го докосна — възпротиви се Дювал.
— Не е задължително — Хестър се пресегна, взе една от възглавниците, която Кори не използваше, и го млатна с нея по главата. Спящият красавец рязко се събуди.
— Готин подход! — похвали Хенсън младежа, който кимна, поласкан от комплимента.
Кори седна и се огледа, объркан. Попита, без да се обръща конкретно към някого:
— Къде съм?
— В хотел — отвърна Дал. — „Бест Уестърн“ в Бърбенк.
— Защо съм тук?
— Припадна в клуб „Лозата“, след като нападна един мой приятел — обясни Дал. — Натикахме те в колата ти и те докарахме тук.
Кори погледна надолу и сбръчка вежди.
— Къде са ми панталоните?
— Отнехме ти ги.
— Защо?
— Понеже трябваше да поприказваме с теб.
— Можеше да го направите и без да ми сваляте панталоните — намуси се актьорът.
— В един идеален свят — може би — ухили се Дал.
Кори замаяно се втренчи в него. След малко възкликна:
— Познавам те! Ти си статист в сериала ми… — обърна се към Дювал и Хенсън. — Вие двамцата също… — плъзна поглед и по Хестър. — Теб обаче никога не съм те виждал!
Младият мичман леко се притесни от това твърдение и сподели с Кори:
— Снимахме една сцена заедно. Нападнаха те роякоботи.
— Пич, снимам много сцени със статистите — увери го актьорът. — Нали затова им викат статисти… — той отново съсредоточи вниманието си върху Дал. — И ако някой от вас изобщо иска да работи пак в сериала, най-добре да ми върнете панталоните и ключовете от колата, незабавно!
— Панталоните ти са в тоалетната — уведоми го Хенсън. — Сушат се.
— Беше толкова пиян, че се опика — довърши Хестър.
— Освен че ти свалихме панталоните за целите на дискусията, решихме, че може и да не ти се ходи на работа с дрехи, които смърдят на урина — додаде Дал.
Кори озадачено ги огледа, сведе поглед към бельото си и след това се сгъна на две и го подуши. И Дювал, и Хестър изглеждаха отвратени; Анди го гледаше безстрастно.
— Добре си мириша — заяви актьорът.
— Бельото е ново — осведоми го Дал.
— Чие е? — попита Кори. — Твое ли?
— Не, мое — отвърна Керенски. През цялото време досега бе седял безмълвно в полагаемото се на апартамента кресло, с гръб към леглото. Сега се изправи и се обърна с лице към Марк. — В крайна сметка нали двамата сме един размер.
Кори се втренчи тъпо в лейтенанта. Накрая промърмори:
— Ти!
— Аз — съгласи се Керенски. — И съм също така и „ти“.
— Значи теб видях в „Гоукър“ вчера.