— Дори не знам какво е това — озадачи се астрогаторът.
— Там имаше видео на някой, досущ като мен на вид, застанал на улицата по без гащи — осведоми го Кори. — Снимали са го с телефон и са го пратили на уебсайта на „Гоукър“. Сериалът ни трябваше да потвърди, че тогава съм бил на снимачната площадка, преди някой да повярва, че не съм аз. А си бил ти!
— Да, вероятно съм бил аз — съгласи се Керенски.
— И кой си ти?
— Аз съм ти — обясни Керенски. — Или поне този, на когото се преструваш.
— Това прозвуча като пълна дивотия.
— Е, и твоите приказки за „Гоукър“ ми звучат като пълна дивотия, тъй че сме квит — увери събеседника си астрогаторът.
— И защо си търчал по улицата по без гащи? — попита Кори.
Керенски махна с ръка към присъстващите в стаята и обясни:
— Те ми взеха панталоните.
— Защо?
— Понеже трябваше да поговорим с него — обясни Дал.
Кори откъсна поглед от двойника си:
— Абе хора, какво ви има?
— Ти все още си тук — посочи му очевидното Дал.
Актьорът обаче отново го пренебрегна. Стана от леглото и отиде до Керенски, който си стоеше и го наблюдаваше. На свой ред го огледа най-внимателно и заяви:
— Това е изумително! Изглеждаш досущ като мен!
— Аз съм точно като теб — увери го Керенски. — До последната подробност.
— Това не е възможно — заяви Кори, втренчен в лицето на двойника си.
— Възможно е — лейтенантът пристъпи по-близо до него. — Вгледай се по-внимателно!
Двамата стояха на няма и инч разстояние, докато Кори проучваше тялото му.
— Добре, това почва да става бая страшничко — тихичко каза Хестър на Дал.
— Марк, нуждаем се от помощта ти! — заяви Анди на Кори. — Нужен си ни, за да ни уредиш разговор с Чарлз Поулсън.
— Защо? — попита актьорът, без да сваля поглед от Керенски.
— Има някои подробности за сериала, които трябва да обсъдим с него — заяви Дал.
— Той не приема срещи в момента — отвърна Кори и се обърна. — Преди няколко месеца синът му катастрофира с мотоциклета си. Пострада тежко, в момента е в кома и лекарите не дават надежда, че ще излезе от нея. Поулсън му подари мотора за рождения ден. Носят се слухове, че шефът си влиза в офиса всяка сутрин, сяда и зяпа в стената, докато стане шест вечерта и дойде време да се прибере вкъщи. Няма да ви приеме!
След тази реч актьорът отново се обърна към Керенски.
— Трябва да опитаме! — настоя Дал. — Именно за това си ни нужен. Той може да избегне да се среща с почти всички останали, но ти си звездата в сериала му. Трябва да те приеме!
— Не му трябва да приема никого — възрази Кори.
— Можеш да го накараш да те приеме — перифразира Дювал.
Кори погледна към нея, след което се откъсна от Керенски, за да пристъпи в нейна посока. Попита:
— И защо ми е да го правя? Права си, ако се затръшкам и настоя да се видя с Поулсън, все ще намери време да ме приеме. Но ако ме приеме и му загубя времето, може да ме изрита от сериала. Може да накара да убият героя ми по някакъв ужасен начин само за да набере бързо рейтинг по този начин. А след това ще остана без работа. Знаете ли колко трудно е в този град да се докопаш до главна роля в сериал? Преди да получа тази, бях сервитьор. Нямам намерение да жертвам всичко заради вас, хора!
— Важно е — заяви Дал.
— Аз съм важният — поправи го Кори. — Кариерата ми е важна. По-важна е от всичко, което вие бихте могли да искате.
— Ако ни помогнеш, можем да ти дадем пари — предложи Хенсън. — Имаме деветдесет хиляди долара.
— Че това е по-малко, отколкото взимам на серия — отвърна Кори и се втренчи отново в Керенски. — Постарайте се повечко, става ли?
Дал отвори уста да заговори.
— Аз ще се оправя с него — прекъсна го Керенски и огледа другарите си. — Нека поговоря с Марк!
— Ами говори? — предложи Хестър.
— Насаме — настоя астрогаторът.
— Сигурен ли си? — попита Дал.
— Напълно.
— Добре — Анди махна на Дювал, Хенсън и потресения Хестър да излязат от стаята.
— Кажи ми, че не съм единственият, който смята, че тук ще се случи нещо невероятно — промърмори Хестър в коридора.
— Само ти си — увери го Дал.
— Не, не е — възрази Дювал.
Хенсън също поклати глава.
Мая додаде:
— Не е възможно да не си видял как Кори реагира на Анатоли, Анди!
— Сигурно не съм обърнал внимание.
— Да бе — ухили се Хестър.
— Ама ти наистина си голям срамежливко! — изсъска Дювал на Дал.
— Просто предпочитам да си мисля, че вътре се провежда трезва, разумна дискусия и че Керенски използва някои особено добри аргументи.