— Стига де, Анатоли! — възрази Хестър. — Всички чухме блъскането!
— Марк си обуваше панталоните — обясни Керенски. — Върнах му ги и той все още беше нестабилен, така че падна. Това е всичко.
— Добре — прие младежът. — Извинявай!
— Исусе! — Керенски се огледа. — Абе, хора! Имах едно от най-великите изживявания в живота си, да поговоря с единствения човек, който наистина схваща — разбира ме изцяло, — и вие си седите тук и си мислите, че изпълнявам някакъв сорт времево-възвратен инцестов мастурбационен акт! Много благодаря, че осрахте изумителното ми, променящо живота изживяване. Направо ми се гади от вас! — и изхвърча стремително.
— Е, това беше поучително — заключи Дювал.
Керенски се върна с гръм и трясък и посочи към нея:
— И да знаеш, че късаме!
— Разбирам те напълно — съгласи се тя.
Керенски изхвърча стремително за втори път.
— Ще ми се да посоча, че бях прав — обади се Дал след малко.
Дювал се приближи до него и го удари по главата.
Глава деветнадесета
Личният офис на Чарлз Поулсън се намираше в Бърбенк, на площадката на студиото, в сграда, в която се приютяваха три други филмови компании, две агенции, технологичен стартъп и некомерсиална организация, позиционираща се „за борба с млечницата“. Офисите на Поулсън заемаха третия етаж; групата се качи в асансьора.
— Изобщо не трябваше да ям последното бурито — оплака се Хестър, докато влизаха в асансьора. На лицето му беше изписана болка.
— Казах ти да не го взимаш — отвърна Хенсън.
— Да, ама казахте също и че през XXI век има закони за безопасността на хранителните продукти!
— Не мисля, че подобни закони биха те спасили от трето carnitas burrito — възрази Хенсън. — Тук не става дума за развалена храна, а за преяждане със свинска сланина!
— Трябва ми тоалетна!
— Не може ли да почака? — обърна се към приятеля си Дал. Асансьорът стигна до третия етаж. — Срещата все пак е доста важна.
— Ако не си намеря тоалетна, няма да ме искате и на срещата — отвърна Хестър. — Понеже се очаква картинката да стане мръсна!
Асансьорът се отвори и петимата излязоха. Надолу по коридора отдясно се виждаше табелка за мъжка тоалетна. Хестър се насочи към нея — забързано, но сковано — и изчезна зад вратата.
— Колко ли време ще отнеме? — поинтересува се Дювал. — Срещата ни е след една минута.
— Да си чувала някога за инцидента „Карнитас“? — попита я Дал.
— Не — призна Мая. — Но ако съдим по съпътстващите го събития, по-добре, че не съм.
— Сигурно ще се забави доста — предположи Анди.
— Не можем да го чакаме — заяви Керенски.
— Не — съгласи се Дал.
— Вие вървете — предложи Хенсън. — Аз ще остана тук да се уверя, че Хестър е добре. И ще заемем позиции в приемната, докато вие приключите.
— Сигурен ли си?
— Няма проблем — кимна Хенсън. — На тази среща ние с Хестър и бездруго ще сме само зрители. Нищо не ни пречи да почакаме в приемната и да си четем списания. Няма нищо по-забавно от това да наваксваш с остарели с триста и петдесет години клюки!
Дал се ухили при тези му думи:
— Добре. Благодаря, Джими!
— Ако вътрешностите на Хестър експлодират, да ни съобщиш! — помоли Дювал.
— Първа ще узнаеш! — увери я Хенсън и се насочи към тоалетната.
Рецепционистката на „Поулсън Продакшънс“ се усмихна топло на Керенски, докато заедно с Дал и Дювал влизаха във фоайето.
— Здрасти, Марк! — каза му. — Радвам се да те видя отново!
— Ъъъ — отвърна Керенски.
— Дошли сме на среща с господин Поулсън — уведоми я Дал, прекъсвайки обзелото лейтенанта смущение. — Имаме уговорен час. Марк го уреди.
— Да, разбира се — кимна рецепционистката, поглеждайки към екрана на компютъра си. — Господин Дал, нали така?
— Това съм аз.
— Моля, седнете ето там, а аз ще осведомя шефа, че сте тук! — каза момичето и отново се усмихна на Керенски, преди да вдигне слушалката, за да се обади на Поулсън.
— Мисля, че флиртува с теб — каза Дювал на Керенски.
— Тя смята, че флиртува с Марк — посочи ѝ лейтенантът.
— Може би между тях има нещо…
— Стига де!
— Просто се опитвам да ти помогна да се съвземеш след раздялата!
— Господин Дал, Марк, госпожице — обади се рецепционистката, — господин Поулсън ще ви приеме. Последвайте ме, моля!
Тя ги поведе по коридора към голям кабинет, в който зад голямо бюро седеше шефът ѝ.
Поулсън погледна раздразнено Керенски.