— Мисля, че открихме кой актьор играе ролята му — обясни Дал.
— О! И кой е той?
— Матю? — обади се Поулсън от коридора. Беше последвал тримата си гости извън стаята, за да провери какво се случва. — Матю? Матю!
Втурна се към Хестър, прегърна го с все сили и започна да го целува по бузата.
— Хлапето на Чарлз Поулсън — отговори Дал на въпроса на Хенсън.
— Онова, дето е в кома? — попита приятелят му.
— Същото.
— О, леле… — възкликна Хенсън. — Леле майко!
И тримата се взираха в Хестър, който прошепна:
— Помогнете ми!
— Някой ще трябва да им обясни кой всъщност е Хестър — каза Керенски.
Те с Хенсън и Дювал се загледаха в Дал.
Той въздъхна и пристъпи към приятеля им.
Дал попита Хестър:
— Добре ли си?
Намираха се в частна болнична стая, в която на леглото лежеше Матю Поулсън, чийто живот поддържаха тръбички. Хестър се взираше в коматозния си двойник.
— Със сигурност съм по-добре от него!
— Хестър! — изсъска Дал и погледна през прага, на който стоеше, за да се увери да не би Чарлз Поулсън да е достатъчно близо в коридора, че да чуе този коментар. Не беше. Намираше се в чакалнята заедно с Дювал, Хенсън и Керенски. При Матю Поулсън пускаха само по двама посетители.
— Извинявай — промърмори Хестър. — Не исках да прозвуча гаднярски. Просто… е, сега вече всичко добива смисъл, нали?
— Какво имаш предвид?
— Ами аз — обясни Хестър. — Вие с Дювал и Хенсън и Фин сте интересни, понеже се налага да имате любопитни истории, тъй че да могат да ви убият по по-трогателен начин. Фин е ликвидиран от човек, който го познава, нали така? Теб щяха да те убият, когато се върнеш на Форшан. Но аз не се отличавам с нищо необичайно. Аз съм си просто момче от Де Мойнс, със средняшка гимназиална диплома. Постъпих във флота на Двойното О, за да пообиколя Вселената, преди да се прибера у дома и да се установя. Но преди да дойда на „Дръзки“, си бях просто поредния саркастичен самотник. А сега всичко добива смисъл — понеже всъщност не се е очаквало от мен да изиграя специална роля, нали така? Наистина съм просто статист. Герой за запълване на пространството, който Поулсън е създал за детето си, докато то се умори да си играе на актьор и се върне в университета за докторската си степен. Дори единственото нещо, което мога да правя — да пилотирам совалка, — е просто случайна способност, породена от това, че в сериала им трябваше човек да седне на седалката — и защо пък ролята да не я получи продуцентското хлапе? Нека се чувства специален!
— Не мисля, че е точно така… — каза Дал.
— Точно така си е — възрази Хестър. — Аз съм предназначен да запълвам място и това е всичко.
— Това изобщо не е вярно.
— Не е ли? — Хестър погледна към Дал. — И как ми е собственото име?
— Какво?
— Как ми е собственото име? — повтори младежът. — Бие сте Анди Дал, Мая Дювал, Джими Хенсън. Анатоли Керенски, за Бога! Какво е моето собствено име, Анди? Не го знаеш, нали?
— Със сигурност си имаш име — отвърна Дал. — Мога да погледна в телефона и ще го намеря.
— Да, но не го знаеш. Никога не си го използвал. Не си ме наричал с него. Ние сме приятели, а ти дори не ми знаеш цялото име!
— Съжалявам — извини се Анди. — Просто никога не съм си и помислял да те нарека другояче освен Хестър.
— Нали това ти казвам и аз? Ако дори приятелите ми не се и питат как ли пък се казвам, това показва ролята ми във Вселената доста точно, нали? — младежът отново се загледа в изпадналия в кома Матю Поулсън.
— Е, и как точно се казваш? — попита накрая Дал.
— Джаспър — отвърна Хестър.
— Джаспър ли?
— Тачено в семейството ми име. Джаспър Алън Хестър.
— И би ли желал да те наричам Джаспър отсега нататък?
— Мамка му, не! — възкликна Хестър. — Че кой би искал да му викат Джаспър? Ужасно глупаво име!
Дал се опита да сподави смеха си, но не успя. Приятелят му се усмихна.
— Ще продължа да ти викам Хестър. Но искам да знаеш, че дълбоко в себе си всеки път казвам „Джаспър“.
— Щом това те радва…
— Джаспър, Джаспър, Джаспър!
— Стига де — възрази Хестър. — Стига! Никак не ми се ще да те убия в болница!
Отново насочиха вниманието си към Матю Поулсън.
— Бедното хлапе — каза двойникът му.
— На твоята възраст е.
— Да, но аз най-вероятно ще го надживея. Много странно, като се сетиш кой го казва.