— И аз така си мисля — съгласи се Дал.
— Това му е проблемът с живота в XXI век — каза Хестър. — В нашия свят, ако го сполетеше същият инцидент, биха могли да го оправят. Така де, мамка му, Анди, само си помисли какви ужасни неща ти са се случвали и си оцелявал!
— Оцелявах, понеже още не ми беше дошло време да умра! — възрази Дал. — Както при Керенски и изумителните му възстановителни способности. Всичко е благодарение на Повествованието.
— Има ли значение защо? Така де, честно, Анди! Ако си на косъм от смъртта, но оцелееш и се излекуваш по някакъв безумен измислен начин, трябва ли да ти пука? Не, понеже не си умрял! Повествованието ни загробва, когато му е удобно. Но това не е непременно изцяло лошо нещо.
— Току-що казваше, че най-сетне си осъзнал защо си господин Никой — напомни му Дал. — Не ми прозвуча като да си влюбен в Повествованието!
— Не съм казал такова нещо. Но мисля, забравяш, че единствен аз от всички нас не бях първоначално обречен да умра ужасяващо, за да забавлявам зрителите.
— Хубав аргумент.
— Сериалът, в който живеем, е пълна помия. Но тази помия понякога работи в наша полза.
— Докато накрая не ни убие.
— Да ви убие — напомни му Хестър. — Аз може и да оцелея, не забравяй! — и махна към Матю Поулсън. — И ако той живееше в нашия свят, също щеше да бъде спасен!
Дал изгуби дар слово при тези думи. Хестър в крайна сметка вдигна поглед и забеляза, че приятелят му го зяпа любопитно.
— Какво има?
— Мисля си.
— За какво?
— Как да използвам Повествованието в наша полза.
Хестър присви очи.
— Това включва и мен по някакъв начин, нали?
— Да, Джаспър. Напълно си прав!
Глава двадесета
Чарлз Поулсън отвори вратата към конферентната зала, където седяха и чакаха петимата му гости. Следваше го друг мъж.
— Извинявайте за забавянето — каза продуцентът и посочи спътника си. — Искахте да се срещнете с главния сценарист на сериала, ето ви го. Това е Ник Уейнщайн, обясних му какво се случва.
— Здрасти — каза Уейнщайн, втренчен в петимата. — Леле. Чарлз наистина не се е майтапел!
— Еха, бива си я шегичката! — възкликна Хестър, прекъсвайки втренчването с увиснали челюсти, жертва на което бяха станали и петимата.
— Каква шегичка? — изуми се сценаристът.
— Господин Уейнщайн, случайно да сте били статист в сериала си? — попита Дал.
— Веднъж, преди няколко сезона. Трябваше ни топло тяло за погребална сцена. Случайно бях на снимачната площадка. Замериха ме с костюма и ми казаха да го раздавам натъжен. Защо?
— Познаваме човека, когото сте играли — обясни Дал. — Нарича се Дженкинс.
— Така ли? — попита Уейнщайн и се усмихна. — И какъв е той?
— Ами тъжен, подлуден интроверт, който така и не е преодолял загубата на съпругата си — обясни Дювал.
— О! — Уейнщайн спря да се усмихва. — Горкият!
— Ти обаче си по-добре поддържан — окуражи го Хенсън.
— Това вероятно е първият път, когато някой ми е направил такъв комплимент — сценаристът посочи брадата си.
— Нали каза, че искате да говорите за нещо с мен и Ник? — обърна се към Дал Поулсън.
— Така е — кимна Анди. — Моля, седнете!
— Кой е Дженкинс? — прошепна Керенски на Дал, докато Поулсън и Уейнщайн заемаха местата си.
— После ще ти обясня.
— И тъй… — На всеки няколко секунди Поулсън неволно стрелкаше Хестър с поглед.
— Господин Поулсън, господин Уейнщайн, има причина да се върнем обратно във вашето време — каза Дал. — Дойдохме да ви убедим да спрете вашия сериал!
— Какво? — зяпна Уейнщайн. — Защо?
— Защото иначе ще умрем — отвърна Анди. — Господин Уейнщайн, когато вие убивате по някой и друг статист в съответния епизод, актьорът в ролята от сценария в крайна сметка си тръгва от снимачната площадка и отива да обядва. Но там, където сме ние, човекът си остава мъртъв. А хората умират практически във всеки епизод!
— Е, не точно във всеки — запъна се Уейнщайн.
— Джими? — подкани Дал.
— „Хрониките на «Дръзки»“ до момента има излъчени сто двайсет и осем серии в течение на шест сезона — изброи Хенсън. — По един или повече членове на екипажа на кораба са умирали в деветдесет и шест от тези серии. В сто и двайсет епизода смъртта е изобразена по един или друг косвен начин. Досега в сериала сте убили поне четиристотин човека от екипажа на „Дръзки“ и като добавим и сериите, в които унищожават друг кораб или са нападнати планети, или те страдат от болести, общата бройка на смъртните случаи вече се смята в милиони.