— Като не броим загиналите врагове — добави Дал.
— Не, те биха увеличили значително бройката.
— Той добре се подкова за сериала — обясни Анди на Уейнщайн за Хенсън.
— Всички тези смъртни случаи не са по моя вина — отвърна сценаристът.
— Ти си ги написал — възрази Дювал.
— Не съм написал всичките. В екипа има и други сценаристи.
— Но ти си главният — възрази Хестър. — Всичко в сценариите минава през твоето одобрение.
— Целта не е да ти приписваме тези убийства — намеси се рязко Дал, — не е имало откъде да знаеш. От твоята гледна точка си писал измислици. От нашата гледна точка обаче това е истина.
— Как въобще работи тази система? — попита Уейнщайн. — Как тъй написаното от нас тук засяга вашата реалност? Това е пълна глупост!
Хестър изсумтя:
— Добре дошъл в нашия живот!
— Какво имаш предвид? — попита Уейнщайн, насочвайки вниманието си към него.
— Да не смяташ, че животът ни е изпълнен със смисъл? — попита младежът. — Вие ни карате да живеем във Вселена, в която на свобода из космически станции се разхождат роботи убийци с харпуни понеже, разбира се, съществуването на смъртоносни роботи харпунджии изобщо не е пълна глупост!
— И съществуването на ледени акули също — додаде Дювал.
— Както и борговианските земни червеи — допълни Хенсън.
Уейнщайн вдигна пръст:
— Не нося отговорност за онези земни червеи! Две седмици бях в болничен заради птичи грип! Сценаристът на този епизод обожава „Дюн“. По времето, когато се върнах, вече беше късно. Наследниците на Хърбърт ни разкостиха заради тях!
— Влетяхме вътре в черна дупка, за да попаднем тук — продължи Хестър и посочи с палец Керенски. — И се наложи да отвлечем това нещастно копеле, за да сме сигурни, че номерът ще проработи, защото е главен герой в сериала и няма да умре извън екрана. Само си помислете по въпроса — физиката около него се променя!
— Не че това ме предпазва от редовно правене на кайма — обади се Керенски. — По едно време се чудех защо все ми се случват лоши неща. Сега знам, че е така, понеже поне един от главните ви герои трябва да бъде подложен на страдания. Това е адски гадно, да знаете!
— Ти дори си го принуждавал да се излекува много бързо, за да може пак да го пребиеш — обвини Дювал. — И като се замисля по въпроса, това си е чиста жестокост!
— Да не забравяме и Кутията — допълни Хенсън и махна към Дал.
— Кутията ли? — Уейнщайн зяпна Дал.
— Всеки път, когато приписвате научни безумия на сериала, в действителност проблемът се решава посредством поставянето му в Кутията и след това, когато е драматично удобно, тя изплюва отговор — обясни Дал.
— Никога не сме описвали Кутия в сериала — Уейнщайн изглеждаше объркан.
— Да, но пишете научни небивалици, нали? През цялото време. Затова си има Кутия.
— В училище преподават ли ви научни дисциплини? — попита Хестър. — Просто се питах.
— Ходил съм в „Оксидентъл Колидж“ — сподели Уейнщайн. — Имат наистина добри научни програми.
— Да, но ти дали си ги посещавал? — почуди се Дювал. — Понеже трябва да ти кажа, че в нашата вселена е пълна каша!
— Другите научно фантастични сериали си имат научни съветници и консултанти — сподели Хенсън.
— Да, ама това е научна фантастика — подчерта Уейнщайн. — И втората част от израза също важи!
— Само че ти го правиш щуроучна фантастика — възрази Хестър. — А на нас ни се налага да живеем в нея.
— Ехо! — обади се Дал, прекъсвайки всички за пореден път. — Нека се опитаме да не губим посоката!
— И каква е посоката? — попита Поулсън. — Нали каза, че имаш идея, за която да говорим, тъй че съм готов да я чуя, а досега само се заяждате с главния ми сценарист!
— Чувствам се малко нещо притиснат в ъгъла — додаде Уейнщайн.
— Недей — успокои го Дал. — Както казах — не си могъл да знаеш. Но сега вече знаеш откъде идваме и защо сме се върнали да спрем сериала ви.
Поулсън отвори уста да се обади, може би да възрази и да предложи поредната шепа причини защо това би било невъзможно. Анди вдигна ръка да предотврати възраженията:
— А сега, след като всички сме тук, знам и защо простото спиране на сериала няма как да се случи. И бездруго си беше безнадеждна идея. Но сега вече аз и не искам сериалът да свършва, понеже виждам начин да проработи във ваша полза. Ваша и наша.
— Изплюй камъчето тогава! — подкани го Поулсън.
— Чарлз, синът ти е в кома — каза Дал.
— Да.
— И няма никакви шансове да излезе от нея.