— Ами не — призна Поулсън след малко и се огледа с овлажнели очи. — Няма.
— Не си споменал нищо такова — каза Уейнщайн. — Мислех си, че все има шанс!
— Не — отвърна Поулсън. — Доктор Лоу ми сподели вчера, че на резонанса мозъчните функции на Матю продължават да се влошават и че в настоящия момент единствено машините поддържат тялото му живо. Ще изчакаме, докато съберем семейството, за да можем да си вземем сбогом. След това ще го изключим от апаратурата… — той погледна към смълчалия се на мястото си Хестър и след това отново към Дал. — Освен ако нямаш друга идея!
— Имам — отвърна мичманът. — Чарлз, мисля, че можем да спасим сина ти.
— Кажи ми как — настоя Поулсън.
— Ще го вземем с нас. Обратно на „Дръзки“. Там можем да го излекуваме. Разполагаме с технологията да го направим. А и дори ако не разполагаме… — той посочи Уейнщайн, — имаме Повествование. Господин Уейнщайн ще напише епизод, в който Хестър е ранен, но оцелява и е отведен в лазарета, където ще се лекува. И го излекуват. Хестър оживява. Синът ти оздравява.
— Ще го вземете в сериала — уточни Поулсън. — Това ти е планът!
— Такава е идеята — кимна Дал. — Нещо подобно.
— Подобно… — намръщи се Поулсън.
— Е, има някои логически проблеми. Като например и такива, които са — по липсата на по-добро определение — теологически.
— Като например?
Дал се обърна към Уейнщайн, който също се мръщеше.
— Предполагам, че вече си се сетил за няколко…
— Аха — Уейнщайн махна към Хестър. — Първият е, че и двамата ще попаднат във вашата Вселена.
— Може да измислиш някаква врътка — обади се Поулсън.
— Бих могъл, разбира се — съгласи се Уейнщайн. — Но ще е шантава и лишена от смисъл.
— Това откога е проблем за теб? — поинтересува се Хестър.
— Затруднението с двамата в тяхната Вселена идва оттам, че в тази не остава нито един — уточни сценаристът, пренебрегвайки коментара на Хестър. — Ти имаше — имаш, извинявай — син, който играе този герой тук. Ако и двамата са там, не остава кой да изиграе героя.
— Ще направим нов кастинг за ролята — отвърна Поулсън. — Ще изберем някой, който прилича на Матю…
— Но тогава проблемът ще е кой от… — Уейнщайн погледна към двойника на сина на продуцента.
— Хестър — напомни му той.
— Кой от Хестъровците ще засегне новият актьор тук — обясни сценаристът. — Освен това аз пръв ще си призная, че си нямам представа как работи това шантаво вуду, но ако ще се опитвам да го направя, определено не бих използвал заместник на Хестър, понеже кой знае как ще се отрази това на лечебния процес при сина ти. Може да не се събуди себе си.
— Така си е — каза Дал. — Ето защо предлагаме следващото решение…
— Аз оставам тук — вметна Хестър.
— Значи оставаш тук, преструваш се на сина ми — каза Поулсън. — Той ще се съвземе по чудо, след това ще снимаме серия, в която играеш сина ми и ще те излекуваме.
— Нещо подобно — съгласи се Хестър.
— Какво е това с разните подобни? — изръмжа Поулсън. — Какъв е проблемът?
Дал погледна отново към Уейнщайн.
— Кажи му.
— О, мамка му! — Ник се надигна в стола си. — Става дума за онуй нещо с атомите, нали?
— С атомите ли? — попита Поулсън. — Какво нещо с атомите?
Уейнщайн се хвана за главата.
— Какъв съм глупак! — промърмори под нос. — Чарлз, когато писах онзи епизод, където Абърнати и останалите се връщаха във времето, врътнахме го така, че те да могат да прекарат само шест дни тук, преди атомите им да се върнат към настоящите си местоположения във времевата линия.
— Нямам представа какво значи това, Ник — увери го Поулсън. — Кажи ми го на нормален човешки език.
— Значи, че ако останем в тази времева линия шест дни, умираме — обясни Дал. — А вече сме тук трети ден.
— Значи също, че ако Матю отиде до тяхната времева линия, ще има само шест дни, преди същото да се случи и с него — допълни Уейнщайн.
— Що за глупава шибана идея! — избухна Поулсън срещу сценариста. — Защо, мамка му, си направил това нещо?
Уейнщайн вдигна нещастно ръце.
— Че откъде да знам, че един ден ще седим тук и ще го обсъждаме? — каза жалостиво. — Исусе, Чарлз, та ние просто се опитвахме да сглобим проклетия епизод. Трябваше ни да си имат причина да свършат всичко по план. В онзи момент имаше смисъл.
— Е, промени го — нареди Поулсън. — Ново правило — хората, които пътуват във времето, могат да си прекарват в другия край колкото шибано време си поискат.
Уейнщайн погледна към Дал умолително.
— Твърде късно е — каза Анди, разчел правилно погледа на сценариста. — Правилото беше в сила, когато пътувахме във времето, и освен това това не е серия от сериала. Действаме извън Повествованието, което означава, че дори ако можехте да го промените, нямаше да има ефект, понеже не се записва на лента. Така че трябва да работим с настоящото положение.