— Трябва да оставя брояча включен.
— Няма проблем! — младият мичман излезе от колата и извървя постланата с тухли алея чак до входа. Почука.
След малко на вратата се показа млада жена.
— Не ми трябват други броеве от „Наблюдателна кула“! — заяви тя.
— Моля? — не я разбра Дал.
— Или от Книгата на Мормон — добави жената. — Така де, благодаря много. Оценявам, че сте се сетили за мен! Но нямам нужда от нищо.
— Имам доставка за вас, но не е нещо от споменатите — обясни Дал. — Първо обаче ми кажете дали вие сте Саманта Мартинес.
— Да?
— Наричам се Анди Дал. Може да се каже, че ние двамата почти имаме общ приятел… — той ѝ подаде малка кутия.
Жената не я взе.
— Какво е това?
— Отворете я!
— Съжалявам, господин Дал, но съм малко подозрителна към странни мъже, дошли на вратата ми в събота сутрин, питащи ме за името ми и приносители на загадъчни пратки — обясни Мартинес.
Дал се усмихна.
— Права сте! — и отвори кутията, като разкри малка черна полусфера, в която разпозна холографски проектор. Включи го — във въздуха над проектора се появи и увисна образът на момиче с лицето на Саманта Мартинес. Носеше сватбена рокля, усмихваше се и стоеше до мъж, който изглеждаше като спретнато избръсната версия на Дженкинс. Дал протегна полусферата към Мартинес.
Смълчана, тя се взираше в образа близо минута, преди да промърмори:
— Що за чудо!
— Сложна работа, да — съгласи се Дал.
— Да не сте фотошопнали лицето ми в снимката? И как постигате триизмерния ефект? — посочи към реещото се изображение. — Това някаква нова джаджа на „Епъл“ ли е?
— Ако питате дали съм променял образа, отговорът е отрицателен. А що се отнася до проектора, вероятно е най-добре да се каже, че е нещо като прототип… — Анди докосна повърхността на полусферата и образът се измести, смени го друга снимка на Дженкинс и двойничката на Мартинес, щастливо взрени един в друг. След няколко секунди снимката се смени с друга.
— Що за чудо! — повтори момичето.
— Вие сте актриса.
— Бях актриса — отвърна Саманта. — Опитвах се да пробия няколко години, но не стигнах доникъде. Сега съм учителка.
— Когато бяхте актриса, сте имали малка роля в „Хрониките на «Дръзки»“ — обясни Дал. — Помните ли?
— Да — потвърди Мартинес. — Героинята ми беше застреляна. Участвах в епизода за около минута.
— Това е Вашата героиня — обясни Дал. — Нарича се Маргарет. Мъжът на снимката е нейният съпруг… — той подаде проектора на Мартинес.
Тя го взе, пак го погледна и после го остави на малка масичка от другата страна на вратата. Обърна се отново към госта си:
— Това някаква шега ли е?
— Не, не е шега — увери я мичманът. — Не се опитвам да ви измамя, нито пък да ви продам нещо. След днешния ден повече няма да ме видите. Просто ви доставям тази пратка, нищо повече!
— Ама че чудо. Не разбирам дори как сте се сдобили с тези мои снимки заедно с човек, когото дори не познавам!
— Снимките не са мои, негови са — поправи я Дал и протегна към Саманта кутията, в която бе пристигнал проекторът. — Ето. Вътре има бележка от него. Ще ви обясни нещата по-добре, отколкото мога аз, така смятам.
Мартинес взе кутията и извади оттам сгънат лист, нагъчкан с изписани редове. Попита:
— Това е от него?
— Да.
— Защо го няма тук? — попита Мартинес. — Защо не го достави сам?
— Сложно е — въздъхна Дал. — Но дори ако можеше да дойде лично, мисля, че щеше да се бои да ви донесе пратката. А и смятам, че ако ви беше видял, това щеше да разбие сърцето му.
— Заради нея.
— Да.
— А дали би искал да се срещне с мен? — попита Мартинес. — Това неговият начин да се представи ли е?
— Мисля, че е начинът му да се представи — съгласи се Дал. — Но се боя, че не може да се срещне с вас.
— Защо?
— Налага се да бъде на друго място — това е най-лесният начин да го обясня. Може би писмото ще ви помогне да разберете по-добре.
— Съжалявам, че продължавам да го повтарям, но все още не разбирам! — възкликна Мартинес. — Изниквате на вратата ми със снимки на някоя, която досущ прилича на мен, и твърдите, че това е момичето, което съм играла за минута в телевизионен сериал, а тя е мъртва и има съпруг, който пък ми праща дарове. Знаете ли колко налудничаво звучи това?
— Знам — увери я Дал.
— Защо би направил той подобно нещо? Какъв е смисълът?
— За мнението ми ли питате?
— Да.
— Понеже скърби за съпругата си. Тя му липсва толкова много, че битието му се е преобърнало с главата надолу. Донякъде е трудно да се обясни, но самият факт, че вие сте тук и сте жива, по определен начин означава, че животът на жена му продължава. Тъй че той ви я изпраща. Би искал да ви даде част от живота, който е споделял с нея.