— Но защо?
— Защото това е неговият начин да се сбогува — обясни Дал. — Поднася ви я, тъй че и самият той да може да продължи напред.
— Той ли ви го каза? — попита Мартинес.
— Не — отвърна Анди. — Но мисля, че заради това го е сторил.
Актрисата отстъпи бързо от вратата. Когато се върна след минутка, държеше носна кърпичка, с която си беше обърсала сълзите. Погледна към Дал и се усмихна вяло.
— Това определено е най-странната събота сутрин, която съм изживявала в последно време.
— Много се извинявам!
— Не, няма проблем — отвърна Мартинес. — Но все още ми се струва странно. Предполагам, че помагам на приятеля ви, нали така?
— Мисля, че да — кимна Дал. — Благодаря от негово име.
— О, извинявайте… — Мартинес отстъпи леко встрани. — Няма ли да влезете за малко?
— С удоволствие бих приел поканата, но не мога. Броячът на таксито цъка, а и приятелите ми вече ме чакат.
— Връщате се на вашето загадъчно, странно място — каза Мартинес.
— Да. Което ми напомня да ви предам, че този проектор и писмото вероятно ще изчезнат след няколко дни.
— Ще се изпарят, така ли? Един вид „това писмо ще се самоунищожи след пет секунди“?
— Горе-долу.
— Да не сте шпионин или нещо подобно? — усмихна се Мартинес.
— Сложно е — каза Дал за пореден път. — Във всеки случай бих ви предложил да направите копия на всичко. Предполагам, можете просто да прожектирате образите върху бяла стена и да ги снимате, а писмото да сканирате.
— Ще го направя — обеща Мартинес. — Благодаря, че ми казахте!
— Пак заповядайте! — Анди се обърна да си тръгне.
— Чакайте малко — обади се актрисата. — Вашият приятел. Ще го видите ли, когато се приберете?
— Да.
Саманта пристъпи през прага и целуна лекичко Дал по бузата.
— Предайте му това от мен. И му кажете, че съм му пратила благодарностите си. Предайте му също, че ще се грижа добре за Маргарет от негово име.
— Непременно — каза Дал. — Обещавам!
— Благодаря! — Мартинес се надигна и го целуна и по другата буза. — А това е за вас!
Мичманът се усмихна.
— Благодаря.
С усмивка от ухо до ухо Мартинес се прибра в бунгалото.
Пред совалката Дал попита Хестър:
— Значи си готов за това?
— Не, разбира се — ухили се той. — Ако всичко мине според плана, то в момента, когато се върнете в собствената ни вселена, аз ще бъда преместен от това идеално функциониращо тяло в такова с тежки физически и мозъчни увреждания и в онзи момент ще мога само да се надявам, че не сме сгрешили в предположението си за възможностите на медицината от XXV в. Ако не всичко мине според плана, тогава след четирийсет и осем часа атомите ми ще се разбягат. Ще ми се да те попитам как според теб човек се приготвя за този или онзи сценарий?
— Имаш право — съгласи се Анди.
— Ще ми се да знам как изобщо ме склони да участвам.
— Очевидно съм много убедителен — заключи мичманът.
— От друга страна, аз пък съм човекът, когото Фин успя да убеди да му пази дрогите, понеже ми внуши, че били бонбони — напомни Хестър.
— Ако си спомням правилно, те бяха с глазура.
— Аз съм доверчив и слабохарактерен, това се опитвам да ти подскажа.
— Не съм съгласен с подобно определение!
— Естествено, че така ще кажеш — възрази Хестър, — след като вече си ме уговорил да участвам в налудничавия ти план.
Те двамата стояха от двете страни на тялото на Матю Поулсън, чиято носилка бе обкръжена от преносимата животоподдържаща апаратура. Дювал проверяваше оборудването, към което бе прикачено коматозното тяло.
— Как е той? — попита Дал.
— Стабилен е — отвърна Мая. — В момента машините вършат тежката работа, а совалката има адаптери, които мога да използвам, тъй че не трябва да се притесняваме, че ще изтощим батериите. Поне ако не възникнат някакви сериозни медицински проблеми отсега и до връщането у дома, всичко ще е наред.
— А ако възникнат? — попита Хестър.
Дювал го погледна.
— Тогава ще направя всичко по силите си съгласно нивото на подготовка, което имам… — пресегна се и го потупа по рамото. — Не се притеснявай. Няма да допусна да се случи нищо!
— Приятели, време е да тръгваме! — обади се Керенски откъм пилотската седалка на совалката. — Пътуването ни до Грифин парк не е минало незабелязано и поне три въздушни возила идват насам. Разполагаме само с няколко минути, преди картинката да се скофти!