— Ясно — Дал пак погледна към Хестър. — Значи си готов?
— Да — кимна приятелят му.
Те двамата излязоха навън, на поляната в имението на Чарлз Поулсън в Малибу. Продуцентът и семейството му бяха там в трепетно очакване. Хенсън, който им беше правил компания, се отдели от тях и се присъедини към Дал. Хестър отиде да застане при семейството на Поулсън.
— Кога ще разберем? — попита продуцентът.
— Ще караме с пълна мощност на двигателите чак до черната дупка, която използваме — отвърна Дал. — Ще стигнем в рамките на един ден. Предполагам, ще научиш, когато синът ти започне отново да се държи като твой син.
— Ако стане — отвърна Поулсън.
— Ако стане — съгласи се Дал. — Но нека се придържаме към предположението, че ще стане.
— Да, нека — обади се Хестър.
— Няма как да не задам и този въпрос — обърна се към Поулсън Анди, — дали сме се споразумели за всичко?
— Да. Оттук насетне няма да загине никой от героите ви. Шоуто ще спре наслуки да избива статисти. А и самият сериал ще стигне до края си следващия сезон и повече няма да правим нови сериали във вселената, намираща се на сто години разстояние от вашата времева линия.
— А този епизод? — попита Дал. — Онзи, където всичко е планирано да се случи?
— Тъкмо преди няколко минути Ник ми пусна съобщение за него. Каза, че е почти готов с грубата чернова. Веднага щом я завърши, ние с него се хващаме да я излъскаме, а след това ще я пуснем за снимки, стига само да… е, щом разберем дали планът ви е проработил.
— Ще проработи — обеща Дал.
— Ще обърка до небесата плановете за продукцията — заяви Поулсън. — Накрая ще се наложи да платя за този епизод от джоба си!
— Ще си струва — обеща Анди.
— Знам — отвърна продуцентът. — Ако всичко проработи, ще стане страхотна серия за вас!
— Разбира се.
Хестър забели леко очи.
— Чувам хеликоптери — обади се Хенсън. От совалката се разнесе воят на форсирани двигатели. Дал се обърна към Хестър.
— Късмет! — пожела му младежът.
— Скоро ще се видим — отвърна Анди и се насочи към совалката.
Бяха отлетели, преди хеликоптерите да стигнат до доскорошното им местоположение.
— Време е — каза Керенски, докато приближаваха черната дупка. — Всички да се приготвят за прехода! Дал, ела седни на мястото на втория пилот!
— Не мога да пилотирам совалки.
— Не искам от теб да я управляваш — отвърна лейтенантът. — Искам просто да набереш автоматичната поредица за насочване и кацане, в случай че гаднярът сценарист накара нещо да се взриви и ме рани!
Дал се надигна и погледна към Дювал.
— Хестър как се справя?
— Наред е, всичко е наред — увери го Мая. — Обаче още не е Хестър.
— Въпреки това го наричай Хестър. Може да има значение!
— Ти си шефът — съгласи се тя.
Дал седна отново на креслото на втория пилот.
— Помниш ли как да го направиш? — попита той Керенски.
— Прицелвам се в цепнатината между акреционния диск и радиуса на Шварцшилд и форсирам двигателите на сто и десет процента — отвърна астрогаторът добросъвестно. — Знам си урока. Въпреки че щеше да ми е по-полезно да съм наблюдавал по време на самата процедура предишния път. Но не, вие ме държахте в контейнер. Без панталони!
— Много съжалявам — каза Дал.
— Не че има значение и бездруго — ухили се лейтенантът. — Аз съм ви заешкото краче за късмет, нали? Така че ще се справим с това изпитание без проблеми!
— Да се надяваме, че и за другите важи същото.
— Ако този твой план проработи — попита Керенски, — откъде ще разберем, че е проработил?
— Когато съживим Хестър, той ще си е Хестър — каза Дал.
Изписука сензор.
— Преход след десет секунди — заяви астрогаторът. — Значи няма да разберем, преди да се върнем на „Дръзки“.
— Вероятно — каза Дал.
— Вероятно ли?
— Сетих се за един начин, по който ще научим, че трансферът не се е получил.
— Как?
Совалката се заби в назъбения процеп между акреционния диск и радиуса на Шварцшилд и премина незабавно.
На главния екран надвисваше огромна планетата Форшан, а над нея дузина кораби, включително „Дръзки“, бяха вкопчени в битка.
Всеки един от сензорите на борда засвятка в червено и започна да вие.
Най-близкият до тях звездолет засия, изстрелвайки цял куп торпеда срещу совалката.
— Когато преминем, може да се озовем в нещо такова — обясни Дал.
Керенски изпищя и на Анди му призля, когато лейтенантът гмурна совалката в серия обходни маневри.