Глава двадесет и втора
— Идват пет торпеда — каза Дал, втренчен в дисплея на втория пилот и борейки се с гаденето в корема си, предизвикано от резкия лупинг.
— Знам — изръмжа Керенски.
— Двигателите са много зле — добави Дал. — Изпекли сме ги при преминаването.
— Знам — повтори астрогаторът.
— Защитни средства?
— Това е совалка — изсъска Керенски. — Използвам ги всичките! — и хвърли совалката в яростен свредел. След маневрата торпедата промениха курса си и първоначалната конфигурация се разпръсна.
На екрана на Дал светна съобщение.
— Три торпеда са ни прихванали — съобщи той. — Сблъсък след шест секунди!
Керенски вдигна очи към тавана, все едно към небесата:
— Дявол те взел, нали съм от главните герои! Направи нещо!
Лъч светлина избликна от „Дръзки“, изпарявайки най-близкото торпедо. Лейтенантът устремно изтегли совалката встрани, за да се размине с взрива и отломките. Пулсовият лъч на „Дръзки“ прихвана и другите торпеда и ги разложи на съставните им атоми.
— Мамка му и светаго духа, стана! — възкликна Керенски.
— Само да го знаеше и преди, а? — ухили се Дал и се изненада сам себе си.
Телефонът на совалката се активира.
— Керенски, обади се!
В другия край на линията беше Абърнати.
— Керенски слуша.
— Нямаме време! — заяви капитанът. — С теб ли е носителят?
„Носител ли?“ — зачуди се Дал и после си спомни, че Хестър носи в тялото си инвазивни клетки, в чиято ДНК е кодирано съобщение, описващо последната воля и завещанието на лидера на форшанската дясностранна схизма — които, ако бъдеха разчетени, щяха да сложат край на религиозните войни на Форшан, което пък нямаше да е удобно за никой от лидерите и от двете страни на конфликта — на свой ред и причината за наличието на всички тези кораби в небето: целта им бе да свалят совалката.
След това Дал си спомни, че допреди една секунда не беше вярно абсолютно нищо от цялата тази дивотия.
Но сега вече беше.
— Носителят е при нас — докладва Керенски. — Моряк Хестър. Да. Но е ужасно зле, капитане! Едва го поддържаме жив!
Панел на екрана на втория пилот засия пред Дал.
— Три нови торпеда идват насам! — каза той на астрогатора, който завъртя совалката в нова поредица главозамайващи маневри.
— Керенски, говори главният медицински офицер Хартнел — обади се нов глас. — Имунната система на моряка Хестър се бори с тези клетки и губи битката! Ако не го качим веднага на борда, те ще го убият и след това и клетките ще умрат!
— Обстрелват ни — отвърна Керенски. — Което малко затруднява придвижването.
Нов пулсов лъч блъвна от „Дръзки“ и изпари следващите три торпеда.
— Ти се тревожи за стигането до „Дръзки“, Керенски — нареди Абърнати, — и остави на нас да се тревожим за торпедата! Край!
— Носител ли? — обади се Дювал от задната част на совалката.
— В тялото си имал клетки с кодирано съобщение в ДНК-то? Това е пълна идиотщина!
— Ник Уейнщайн беше принуден да напише епизода ужасно набързо — оправда го Дал. — Трябва да му го признаете!
— Той е написал също и това, а? — Керенски посочи към наблюдателните екрани и ширналата се пред тях космическа битка. — Ако някога го видя отново, ще му наритам задника!
— Съсредоточи се! — нареди Дал. — Трябва да стигнем до „Дръзки“, без да умрем!
— Как мислиш, дали синът на Поулсън е в старото тяло на Хестър? — попита Керенски.
— Какво?
— Мислиш ли, че размяната свърши работа?! — попита лейтенантът, поглеждайки към него.
Дал на свой ред погледна през рамо към тялото на носилката.
— Не знам. Може би?
— „Може би“ ми е достатъчно — астрогаторът прекрати маневрирането със совалката и я стрелна право към „Дръзки“ с най-високата възможна в сегашното ѝ състояние скорост. Около тях форшанските кораби изстрелваха торпеда, лъчи и снаряди. „Дръзки“ засия като коледно дръвче, стреляйки с всички налични оръжия, за да свали торпедата, да обезоръжи лъчите и ракетните оръжия на форшанския космически флот.
— Това е лоша идея! — заяви Дал на Керенски, който мрачно се взираше напред, центрирал „Дръзки“ в средата на наблюдателното си поле.
— Или ще живеем, или ще умрем — отвърна лейтенантът. — Защо да се ебаваме?
— Повече те харесвах, преди да станеш фаталист! — заключи Анди.
Дясно на борд се взриви торпедо, което изтласка совалката от курса ѝ. Инерционните погасители примигнаха, размятайки Хестър, Дювал и Хенсън из задната част на совалката.