— Не влитай в торпеда! — извика Дювал.
— Вината е на сценариста! — отвърна Керенски.
— Това е тъпо оправдание! — възрази Мая.
Совалката отново се разлюля, а второ торпедо отбеляза разминаване на косъм.
След това влетяха между двойка кораби, пробивайки си път към „Дръзки“.
— Совалковият док е на носа! — обади се Дал. — Не се насочваме натам!
— Сега ще разберем колко добър совалков пилот съм според сценариста! — отвърна Керенски и завъртя совалката в задна спирала на Фибоначи, минаваща над „Дръзки“.
Дал простена, когато корабът се завъртя и назря на главния екран. При прелитането си торпедата караха совалката да вибрира, пропускайки на косъм нейната скъсяващата се дъга. Дал беше сигурен, че ще се размажат в обшивката на „Дръзки“, но миг по-късно се озоваха в совалковия док и тупнаха на палубата. Совалката яростно изскърца и от външната ѝ страна се разнесе трясък от счупване.
Керенски угаси двигателите с доволен крясък:
— Това е то яката телевизия!
— Никога повече не идвам да летя с теб! — предупреди го Дювал от задната част на совалката.
— Няма време за губене! — изръмжа лейтенантът, сменяйки настроението си така внезапно, че у Дал не остана и капка съмнение, че го е сграбчило Повествованието. — Трябва да закараме Хестър в лазарета! Дал, ти си с мен от лявата страна на носилката. Дювал, Хенсън, хващате отдясно. Да побързаме!
Дал се разкопча и с внезапно омекнали колене се заолюлява към кърмата на совалката. Керенски беше използвал името на Хестър под влияние на Повествованието.
Докато търчаха пред коридорите с носилката, чуваха бумтенето и тътена на „Дръзки“ под обстрел.
— Сега, когато сме на борда, всички тези кораби нападат „Дръзки“ — обясни Керенски. — Трябва да побързаме!
Корабът потрепери отново, по-силно.
— Доста се забавихте! — заяви медицинският офицер Хартнел, когато те четиримата вкараха носилката в лазарета. — Още малко и нямаше да имаме лазарет! Или каквато и да е друга част от кораба!
— Не можем ли да избягаме? — чу се да казва Дал, докато наместваха носилката.
— Двигателите бяха повредени по време на нападението — отвърна Хартнел. — Няма къде да бягаме. Ако не успеем много бързо, да извадим това съобщение от моряка всички сме мъртви! Вдигай!
Четиримата вдигнаха тялото на Хестър и го положиха на медицинската маса. Докторът включи таблета си и тялото на „носителя“ се скова.
— Така, вече е в стаза — заяви Хартнел. — Ще остане стабилен, докато всичко приключи! — погледна към таблета си и се намръщи. — Откъде, по дяволите, са всички тези фрактури и мозъчната травма?
— Пътуването със совалката беше много тежко — заяви Керенски.
Хартнел го погледна така, сякаш се канеше да каже нещо, но след това целият кораб подскочи, мятайки на пода всички освен Хестър.
— Ох, това не е на добре! — промърмори Дювал.
Телефонът на Хартнел се включи.
— Говори капитанът — каза Абърнати по линията. — Какво е състоянието на носителя?
— Моряк Хестър е жив и в стазис — докладва Хартнел. — Каня се да взема проба от инвазивните клетки и да започна процеса по декодиране.
Корабът отново яростно се разтърси.
— Ще трябва да работите по-бързо! — заяви Абърнати. — Понасяме удари, които не можем да си позволим. Трябва ни бързо разшифроване!
— „Бързо“ няма как да стане — отвърна Хартнел. — Колко време може да ми отпуснете?
Ново потреперване и лампите примигнаха.
— Не повече от десет минути — каза Абърнати. — Опитай се да не ги използваш докрай! — и се изключи.
Хартнел огледа присъстващите.
— Прецакани сме! — каза.
Дал не можа да се въздържи да не се ухили налудничаво при тези думи.
„Почти съм сигурен, че не беше в Повествованието, когато го каза!“ — помисли си.
— Анди! — обади се Хенсън. — Кутията!
— Мамка му! — възкликна Дал. — Кутията!
— Какво е Кутията? — попита Хартнел.
— Вземете проба и ми я дайте — каза му Анди.
— Защо?
— Ще я занеса в ксенобиологията да я пусна там.
— Разполагаме със същото оборудване тук…
Дал погледна към Керенски с молба за помощ.
— Просто го направи, Хартнел — нареди лейтенантът. — Преди всички да умрем заради теб!
Докторът се намръщи, но взе пробника си и го заби в ръката на Хестър, след това извади контейнерчето с пробата и го връчи на мичмана.
— Ето! А сега някой моля да ми обясни за какво става дума!
— Анди! — намеси се Хенсън. — За да стигнеш до ксенобиологията оттук, се налага да минеш през палуба шест!