— Да, дойдох изглежда само четири-пет минути след събитието — потвърди Хари. — Кой ти каза?
— Разбрах от централата. Позвънил се и си помолил за подкрепление непосредствено след като Валер съобщил за стрелбата.
Хари кимна към червената спортна кола, паркирана пред портата.
— Пристигнах тук и видях японската кола на Валер. Знаех, че е тръгнал насам, затова не се изненадах. Но щом излязох от колата си, чух кански вой. Първо го взех за скимтене на куче наоколо, но като тръгнах по чакълестата пътечка, разбрах, че идва от къщата, и не е куче, а човек. Не рискувах, а позвъних на най-близкото полицейско управление да пратят кола.
— Майката ли беше?
Хари кимна.
— Беше изпаднала в истинска истерия. Отне им почти половин час да я успокоят достатъчно, та да каже нещо адекватно. Сега Вебер говори с нея във всекидневната.
— Старият, чувствителен Вебер?
— Вебер е супер. Голям мърморко е на работа, но всъщност го бива да се справя с хора в такова положение.
— Знам, само се шегувам. Как го приема Валер?
Хари вдигна рамене.
— Разбирам — кимна Мьолер. — Той е юначага. Хубаво. Да влезем ли да огледаме?
— Бях вътре.
— Тогава ще ме разведеш.
Пробиха си път към втория етаж; Мьолер мънкаше поздрави към колеги, които не бе виждал отдавна.
Спалнята гъмжеше от специалисти в бели престилки от Отряда на местопрестъплението; виждаха се проблясъци от светкавици на фотоапарати. Очертанията на трупа бяха отбелязани с бяло върху положен на леглото черен чувал.
Мьолер зашари с поглед по стените.
— Боже Господи — измърмори той.
— Свере Улсен определено не е гласувал за Работническата партия — подхвърли Хари.
— Не пипай нищо, Бярне — извика един старши инспектор. Хари се сети, че го е виждал в Техническия отдел. — Помниш какво се случи последния път.
Мьолер определено помнеше, но все пак се засмя добродушно.
— При влизането на Валер Свере Улсен седял на леглото — обясни Хари. — Според Валер той самият стоял тук, до вратата, и попитал Улсен къде е бил в нощта на убийството на Елен. Улсен се опитал да се престори, че не си спомня датата, затова Валер задал още няколко въпроса и постепенно станало ясно, че Улсен нямал алиби. По думите на Валер той го помолил да го придружи до полицията и да даде обяснение. Точно тогава Улсен внезапно извадил пистолета, който сигурно е държал под възглавницата. Натиснал спусъка и куршумът минал точно над рамото на Валер и през вратата — тук е дупката — и продължил през тавана на коридора. Валер твърди, че извадил служебния си револвер и стрелял, преди Улсен да успее да възпроизведе повече изстрели.
— Бързо е действал. И е уцелил добре, както чувам.
— Точно в челото — отвърна Хари.
— Не е толкова учудващо. Валер имаше най-добрия резултат на изпитите по стрелба през есента.
— Забравяш моя резултат — сухо отбеляза Хари.
— Как вървят нещата, Рунал? — подвикна Мьолер към инспектора в бяло.
— Май само стържем. — Инспекторът се изправи и изпъна гърба си със стон. — Куршумът, който е убил Улсен, открихме тук, зад оцветения бетон. Онзи, който е минал през вратата, е продължил през тавана. Ще видим дали ще намерим и него, та извършващият балистична експертиза да има с какво да си поиграе утре. Ъглите на стрелбата във всеки случай съвпадат.
— Хм. Благодаря.
— Няма защо, Бярне. Как е жена ти?
Мьолер каза как е жена му, не попита за съпругата на старши инспектора, но, доколкото знаеше Хари, той нямаше жена. Миналата година четирима от Техническия отдел се бяха разделили с половинките си през един и същи месец. В столовата се шегуваха, че било заради миризмата на трупове.
Пред къщата видяха Вебер. Стоеше сам с чаша кафе и изучаваше с поглед мъжа на стълбата.
— Мина ли добре, Вебер? — попита Мьолер.
Вебер примижа с очи, сякаш първо искаше да провери дали е в настроение да отговаря.
— С нея няма да имаме проблеми — той пак погледна към мъжа на стълбата. — Тя, разбира се, говори какво ли не: недоумявала, синът й не понасял вида на кръвта и така нататък. Няма да имаме обаче главоболия, що се отнася до събитията, действително случили се тук.
— Хм — Мьолер хаван Хари за лакътя. — Хайде да се поразходим.